Просто добра история

 
Карол Рифка Брънт (1970, Ню Йорк) дебютира с романа „Кажи на вълците, че съм си у дома”, който вече има култов статут в съвременната юношеска литература. Той е Роман №1 на 2013 г. според The Wall Street Journal, The Oprah Magazine, BookPage, Kirkus Reviews,Booklist и School Library Journal. На български е преведен от Владимир Молев за издателство „Милениум”.
 
- Великите болести – като туберкулозата и сифилиса – са променяли света на литературата по един или друг начин. С какво СПИН предизвиква въображението на писателите и защо отне толкова време да се появят добри книги, свързани с него?
- Интересно е, че споменавате точно туберкулозата и сифилиса. Също като СПИН, и те са силно заразни болести. Ако измислен герой се сблъска с някоя от тях, вече разполагаме с допълнителна сюжетна линия. Къде и как се е заразил героят? И най-важното, кой му е предал болестта? Медицинският прогрес е причината туберкулозата и сифилисът вече да не представляват такава заплаха за живота ни и с изчезването на тези болести настъпва и тяхното изличаване от литературата.Не съм си поставяла за цел да пиша за СПИН. Започнах с много кратка история за умиращ чичо, който рисува последен портрет на своята племенница. Първата ми мисъл беше, че чичото умира от рак, но в процеса на писане времето, мястото и обстоятелствата се избистриха и разбрах, че, всъщност, е СПИН. Този факт хвърли светлина върху цялата история.
- Може ли литературата да научи на съчувствие към гей-самоличността?
- Вдъхването на състрадание към различните хора, различните начини на мислене и съществуване е най-важното постижение на художествената литература. Проблемът е, че ако писателят се стреми да предизвика съчувствие у читателя или да разреши определен социален проблем, не вярвам резултатът да е сполучлив. Ако това е отправната ти точка, накрая книгата ти се оказва плоска и морализаторска. Мисля, че единствената цел, която авторът може да си постави, е да разкаже грабваща и честна история. Ето това поражда състраданието у читателя.
- Кой, според вас, има най-плътен дял в изграждането на юношите – изкуството или кризата на приятелството между тях?
- Е, разбира се, че е комбинация от двете. Бих казала, че семейният опит и генетичната предопределеност са основи на личността, но когато станем тийнейджъри, приятелите и изкуството (под „изкуство” имам предвид също телевизия, музика, филми и т.н.) вземат превес и ролята на родителите отслабва. Мисля, че ситуацията е такава от векове насам, но в момента сякаш се намираме в период, в който родителите се опитват да я отлагат възможно най-дълго. Може би се страхуват или чувстват липсата на смислени цели в собствения си живот. Виждам как много родители не желаят да дадат свобода на децата си и не им позволяват да допуснат свои собствени грешки, не искат да ги оставят наистина да бъдат тийнейджъри. Вярвам в огромното значение на юношеството за изграждане на личността и подозирам, че сегашното отношение може да доведе до израстването на безхарактерно поколение.
- Кои образи ви беше по-трудно да изградите – на родителите или на техните дъщери?
- Обожавам да пиша за герои тийнейджъри. Мисля, че тийнейджърите често запазват детската си искреност, но в някакъв момент започват да разбират света през призмата на зрелостта. Не се затруднявам да създавам възрастни персонажи, но определено не ми е толкова забавно да пиша за тях.
- По какво се различава съзряването на младежите днес от съзряването през 80-те години на ХХ век?
- Най-голямата промяна се дължи на всеобщия достъп до мобилен телефон и интернет. Това, разбира се, си има своите предимства и недостатъци. Хубавото е, че тийнейджърите разполагат с прозорец към света, който да им показва, че с какъвто и проблем да се борят, не са сами. Проектът It Gets Better[1] (www.itgetsbetter.org) е чудесен пример за тийнейджърите гейове. Лошото е, че понякога младежите виждат през прозореца неща, за които още не са готови.Не знам дали е само плод на въображението ми, но имам чувството, че сегашното поколение тийнейджъри е изпълнено с надежда. Вярват, че могат да променят нещата. Не си спомням подобно нещо през 80-те.
- Какво е мястото на реалистичното повествование за подрастващи днес, когато тийнейджърите са прелъстявани непрестанно от пазара на фентъзи литературата и антиутопиите?
- Добрата история си е добра история, независимо кога или къде се развива действието. Ако гласът на разказвача и героите са интригуващи, читателите ще се появят. В момента има толкова много тийнейджърски дистопии, че дори и собствените ми деца тийнейджъри се отегчават от тях. Може би се нуждаем от повече утопии вместо дистопии.
- Какви са вашите съставки в рецептата за успешен bildungsroman?
- Никога не съм си поставяла за цел да напиша история за израстването. Чувствах, че разказвам за едно необикновено приятелство и за две сестри. Ако историята беше идентична, но Джун бе на 25, а не на 14, нямаше да я наричат bildungsroman. Така че, моята рецепта е просто да напиша добра история. Да й позволя да приеме желаната от нея форма, без да я вкарвам в някакви рамки. Без да се опитвам да я превръщам в поредица от прозрения и житейски уроци.
- Смятате ли, че „Кажи на вълците, че съм си у дома” е тийнейджърска реплика към „Часовете” на Майкъл Кънингам?
- О, май не съм съгласна с това! Въпреки че между двете книги съществуват някои прилики – например, и в двете има страдащи от симптомите на ХИВ/СПИН герои – мисля, че темите са коренно различни. „Часовете” е много по-мрачна история за търсенето на смисъл и значимост в нечий живот, както и за самоубийството като възможен изход от едно неудовлетворително съществуване. „Кажи на вълците, че съм си у дома” в действителност са няколко преплетени истории. Разказва какво се случва, когато обичаме някого толкова силно, че любовта ни се превръща в разрушителна сила.
Въпросите зададе Марин Бодаков


[1] It Gets Better – интернет базиран проект, стартиран през 2010 г. в САЩ от журналиста Дан Савидж и съпруга му Тери Милър. Проектът цели превенция на самоубийствата сред младежи от ЛГБТ общността и оказва подкрепа на тийнейджъри, подлагани на физически и психически тормоз у дома и в училище заради сексуалната им ориентация.