Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]

От другата страна на фалшификата

Днес ние избираме дали да си купим оригинален дизайнерски продукт, или да носим негова имитация – всеки според вкуса и възможностите си. Пазарът с произведения на изкуството не е по-различен. Смущаващи са не производството и търговията с фалшификати, смущаващи са идентификацията и презентирането на фалшификатите като оригинали творби на еди-кой си художник от познавача изкуствовед, от експерта, който е обучен да отличава оригиналното художествено творчество. [...]

Седмият континент е в Истанбул

Това не е просто още едно биенале. „Седмият континент“ е демонстрация на радикалната промяна на светогледа, която осъзнаването на ефектите от епохата на атропоцена налага. Промяната е проста, но изисква усилия на ума и въображението. „Фигура на фон: така хората представят себе си от две хилядолетия.“ Така започва експозето на Бурийо в публикацията на биеналето „Теренен доклад“. Тази опозиция е в основата на всички йерархии на модерността. [...]

Вода и пърформанси

Заглавието обобщава впечатленията ми от няколко арт събития и изложби в София през това лято. Сезонът влияе и на самите тях, и на възприемането им от публиката. Ваканционното безгрижие неволно отнема очакванията за сериозна задълбоченост на изкуството, което ти се представя, отпускаш се и се поддаваш на свободния артистизъм с критическа „снизходителност“ и дори с радост, че го има. Това дава друга призма на гледането, освобождава асоциациите и те се реят волно към други събития. [...]

Биенале в изключителни времена

През 1942 г. България е поканена да участва в Биеналето във Венеция. Борис Денев е назначен за комисар на българския павилион. Той отговаря за организацията на българското участие, като в екипа са и Стефан Попвасилев, началник на отделението за народна култура и изкуство към Министерството на просвещението, проф. Васил Захариев, директор на Художествената академия, и проф. Иван Лазаров. [...]

Фотоархивът на Тодор Славчев. Разговор с Яна Узунова

Архивът ме изненада още през първата година, след като дядо ми почина. Започнах да разглеждам папки със снимки на хартия, все още нямах скенер и не можех да разгледам онова, което беше на лента. Изумих се, защото повечето неща не са публикувани никога – той ги е трупал, снимал е всяко събитие много подробно, много повече, отколкото му е било поръчано – когато главният редактор го праща някъде да направи две снимки, той заснема две ленти. [...]