Книга на страховете

Седем години, откакто бе изгубил детето си във вълните на Сиракуза. Седем години, откакто не се бе завръщал в къщата без прозорци, в която облаците се надпреварваха да го утешават, докато лежеше и слушаше вятъра. Не съществуваше по-спокойно море, нито по-тих град до това море, който непрестанно да го уверява, че е на негова страна. Това море, което отне детето му преди седем години, да е на негова страна? Възможно ли бе въпреки безразличната природа на явленията да постигнат съгласие в смъртта? [...]