„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

Мястото на Георги Раковски е без съмнение сред най-заслужилите представители на българския XIX в. Той е публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение. Принадлежи към най-ранните поколения от българската светска интелигeнция, изиграла основополагаща роля за българската култура. Той е наистина връзката между просветителите и революционерите, изиграли ключова роля за осъществяването на тази приемственост, доразвивайки и пропагандирайки идеите на Паисий. За всички тези хора е присъща безгранична самоотверженост и готовност да работят за своя народ, но за Раковски един от първите му биографи – внукът на сестра му Нанка д-р Кръстю Раковски – е използвал и квалификацията „неистовий Раковски“. И наистина понятието „неистовост“ характеризира най-точно усилията на този ярък представител на своето време да намери решение на проблемите, които богатата на трансформации епоха поставя пред лидерите. [...]

„Горски пътник“ на Раковски. Поезия и истина

Запазен е ръкопис на първата редакция – „Горски пътник. Спев“ (1854), при това в два варианта. Като втора редакция се приема друг ръкопис – „Неповинное нещастно рачитълство Стоян и Бояни“ (1855). Първо е публикувана книгата „Предвестник Горскаго пътника“ (1856), която представлява сборник от стихотворения и публицистични статии и не е пряко свързана с творбата, на която е „предвестник“. След това излиза основният вариант „Горский пътник. Повествователен спев... Списан в лято 1854, печатан же в лято 1857. У Новий Сад 1957“. [...]

Дневник за движението на четата

На 18-го юния 1854 тръгнахме в петък вечер и преминахме нощта в Бурасас кечи називаемо место близо при ед[на[ мандра[…] кемер[…] ги[…] н[…] на Боазкюю. В субота [целия] ден пак на истото [място] преминахме, вечерта по 11 часа станахме оттамо – при пастиря – при едно кладенче префърлихме през буру [на] место [с] лозя покрай[…] в пътя та[м] излязохме в шумата над Биринджикюю и преминахме нощта, както на утринта в неделя поминах[ме]. [...]

За един новооткрит ръкопис от 1856 г. Разговор с Александър Алексиев

Ръкописът се състои от 19 листа, или 38 страници, хартията е ръчно лята, с воден знак и е в добро състояние. В текста се говори за много неща, има исторически позовавания на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Идентифицирах ръкописа, когато забелязах, че на 28-а страница Раковски споменава себе си – разказва как е открил препис на житието на св. Петка Епиватска, писано от св. патриарх Евтимий. Нещо, за което Раковски пише и в „Асеневци“. Това потвърди моята хипотеза и ръкописът се превърна в откритие. [...]