Култура / Брой 4 (2953), Декември 2018 / Тема на броя

Да не живеем в лъжа!

Тъй безнадеждно сме се разчовечили, че за дневната дажба сме готови да захвърлим всичките си принципи, душата си, усилията на нашите предци и възможностите за нашите потомци – само да не разстроим жалкото си съществуване. Не ни останаха ни твърдост, ни гордост, нито сърдечен плам. Не се страхуваме дори от всеобщата атомна смърт, нито от трета световна война (може пък да успеем да се скрием в някоя цепнатина) – боим се единствено от стъпките на гражданското мъжество! [...]

Солженицин и Сартр

Кой от двамата не е познавал другия? Дали Сартр, който живее в Париж и въпреки възрастта си продължава да води живот на вечен студент, от кафене в кафене, като пътува по целия свят свободен и почитан? Или Солженицин, преследван от службите за сигурност, след години, прекарани по лагери и заточение? Първият е имал досег до цялата информация, която пресата и радиото са предоставяли на западняците. Вторият с мъка е успявал да чуе емисиите на Би Би Си или „Гласът на Америка“. [...]

Писане с тялото. Солженицин и България

Почеркът на Солженицин е предразположен към минималистично писане – стегнат стил, който допълнително увеличава шока. Знаем, че соцреализмът е по-скоро „бароково писане“, което би искало да доизмисля, да добавя още и още към реалността в нейното революционно развитие, докато в случая имаме истински реализъм. Искате реализъм – ето го реализма: отразяване на реалността, но не в нейното революционно развитие. [...]