„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

Мястото на Георги Раковски е без съмнение сред най-заслужилите представители на българския XIX в. Той е публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение. Принадлежи към най-ранните поколения от българската светска интелигeнция, изиграла основополагаща роля за българската култура. Той е наистина връзката между просветителите и революционерите, изиграли ключова роля за осъществяването на тази приемственост, доразвивайки и пропагандирайки идеите на Паисий. За всички тези хора е присъща безгранична самоотверженост и готовност да работят за своя народ, но за Раковски един от първите му биографи – внукът на сестра му Нанка д-р Кръстю Раковски – е използвал и квалификацията „неистовий Раковски“. И наистина понятието „неистовост“ характеризира най-точно усилията на този ярък представител на своето време да намери решение на проблемите, които богатата на трансформации епоха поставя пред лидерите. [...]

Крехката свобода

Национализмът е преди всичко идея за племето. А това е чиста фантазия. Племето не е съществувало по начина, по който националистите ни разказват за него: едно до съвършенство интегрирано общество, в което говорят на един и същи език и вярват в един и същи бог. Според антропологията племето е било свят на терор и насилие. Проповедниците на национализма бленуват във фантазиите си за съвършено общество, идентично с обществото на комунистите. Един свят, чийто общ принцип е наложен на всички. [...]

Маргарете фон Трота: Няма връщане назад

Първият „истински“ филм, който гледах, беше „Седмият печат“ от Ингмар Бергман, той ме впечатли толкова много, че веднага почувствах желание да мога да правя филми. Ала много по-късно, едва през 1977 г., успях да режисирам първия си филм. Най-напред подходих към това мое желание, като се опитах да се доближа до целта, работейки години наред като актриса. Трябва да се има предвид, че през онези години почти нямаше жени режисьори. На жените им нямаха много-много вяра, че умеят режисьорското майсторство. [...]

Радослав Спасов: Киното днес, киното вчера

Досега нито един български управник на високо ниво не произнася думите „българско кино“. Никой! Навремето в частни разговори по повод продажбата на Киноцентъра сме чували: „Американците не ни разрешават“; след това изразът стана: „Ти какво искаш, да се караме с американците ли“… Абсолютно съм убеден, че това е проблемът, но никой не го поставя открито, никой не попита премиера дали имаме подписан такъв договор. Румънците успяха да си съхранят фондовото финансиране с приходи от пазара, а резултатът е виден. [...]

Между отмъщението и прошката. Разговор с Димитър Радев

Заблуда е, че истината е нужна всекиму, по всяко време. Ние всички имаме моменти на потъмняване на собствената ни съвест, в които приказките за доброто и красивото ни се струват празна реторика, и именно тогава личността на конкретен човек, негова смела постъпка, дори един малък жест на милост може да ни спаси от черногледство и униние. Не смятам, че това е примерът на онзи възвишен индивидуализиран „аз“ на героите, които описва Айн Ранд, а по-скоро на скритите „малки“ хора като героя на Владимир Пенев – Данте. [...]

Загадката на несъвършения кадър. Разговор с Константин Вълков

Камерата ми е стара и няма автоматичен режим. Но днес изобщо не мисля за настройките. Не съм и най-добрият фотограф по отношение на редактирането на фотографиите след това, а може би и не трябва да бъда. Защото си мисля, че тези малки несъвършенства или по-скоро – истината, представена по този начин, е много по-ценна, отколкото всичко да бъде изгладено и кадрирано, както трябва, да последния детайл. Защото накрая се появява нещо, което не е реалният живот. [...]