Бездните на човешкото

„Великденско вино“ на Константин Илиев е по общо признание най-радикално трагичният текст в българската драматургия. Още съзнателно многословното подзаглавие: „Обвиненията срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстю Тотев Никифоров в долнокрайската черква „Света Богородица“ заявява, че изходната тема е залавянето и кончината на Васил Левски – тежко травматично събитие в българската история. Да бе останал дотук обаче, текстът не би могъл да бъде това, което всъщност е. [...]

Бекет х 2

По волята на Самюел Бекет, който е в ролята на Бог Творец за своите персонажи, героите му се озовават под светлините на рампата без обяснение защо са там и какво трябва да правят. Хванати между трите стени на заложения от него капан, те нито могат да напуснат пиесата, нито да проумеят нейния смисъл. Ние също няма да научим как и защо двамата скитници от „В очакване на Годо“ са се озовали на предела на земната пустош и смисленото битие, обречени на вечно очакване. Просто приемаме зададената ситуация. [...]

Войник в Операта. Разговор с Димитър Станчев

По наше време Николай Гяуров вече беше на Запад, връщаше се рядко, но Гена Димитрова идваше често. Беше боготворена, непринудена, истински феномен. Тя и Гяуров са последните гениални, извънземни. Вече няма такива целунати от Бога хора. Ние всички сме просто работяги, които си вършим работата и я обичаме, но гениалност, възвишеност – не. Тогава Никола Гюзелев много пееше тук. Беше мой идол, като студент дори се влияех от неговото пеене, човек можеше да го имитира, без да сбърка. [...]