Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024 / Сцена

Всичко за виолончелото. Разговор с Анатоли Кръстев

Всичко започна от Марин Големинов. Когато заминаваше за Португалия, ми остави едни ноти с Три импровизации за соло цигулка и ми каза: „Вземи и ги направи за соло виолончело. Ще звучат по-добре“. Аз се зарадвах, той замина, по-късно почина, а нотите изчезнаха. Преди две години, когато пренасях моите ноти тук, в Академията, ги открих. И разбрах, че са минали двайсет години. Така се роди идеята. Георги Арнаудов написа едно произведение – „Бадгир“. Това са кули с осем стени, каквито и аз съм виждал в Самарканд и Бухара... [...]

Територия на актьора

Програмата на „Варненско лято“ и тази година не направи никакъв естетически компромис. Особен интерес предизвикаха спектаклите на Народния театър „Иван Вазов“. „Великденско вино“ от Константин Илиев с режисьор Явор Гърдев откри фестивала и Владимир Пенев в главната роля на поп Кръстьо беше дълго аплодиран. „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев, се игра в две последователни вечери, а публиката остана за среща с режисьора и откликна на рядко предлаганата естетика „политически театър“ с готовност за дискусия. [...]

По-близо до Христос. Разговор със Стайко Мурджев

Не мисля, че Казандзакис тълкува превратно Евангелието и въобще библейската история за житието на Иисус Христос. По-скоро той обогатява историята, доизбистря смислите и добавя принадена стойност. Като последовател и съмишленик на Ницше, той споделя неговата философска идея за свръхчовека – тоест свръх и човек, Бог и човек. Как може да бъдеш едновременно двата полюса – Бог и човек... И няма ли в този Богочовек един огромен конфликт... Напрежението между Бога и човека всъщност е съдържанието, есенцията на този роман. [...]