Отмъщение на маргинализирания персонаж

Алина Нелега е сред най-известните съвременни румънски драматурзи. Дебютира като романистка през 2001 г. с „Последнат@вещица“. Вторият ѝ роман „Сякаш нищо не се беше случило“ (2019) е безмилостен разказ за времето на комунизма в Румъния. През 2021 г. излиза третият – „облак с форма на камила“, който получава редица награди. Той е първият роман на Нелега, преведен на български език. Заслугата е на Лора Ненковска, целенасочена откривателка на съвременните гласове в румънската литература за българския читател. [...]

По пътя на израстването

Ще започна с признанието, че приех тази книга твърде лично. Правя го, за да „предпазя“ читателите от това да ми се доверят напълно. За мен 90-те са важни години. Време, в което много неща се случиха, участвахме с надежда и свръхенергия в какво ли не. Приемам лично тази книга, защото и аз срещнах смъртта през 90-те, излязох извън България за първи път, имах големи цели и големи планове. Като тийнейджър, какъвто въобще не бях. Имаше болки и разочарования. Но както съм казвала на друго място – „останаха някои приятелства“. [...]

Път преди съня

През 1959 г., по време на честване на 85-ия рожден ден на Робърт Фрост в Ню Йорк, литературният критик Лайънъл Трилинг провокира всички с твърдението, че неговият Робърт Фрост не е онзи поет, който успокоява читателите със стари добродетели, простички истини и чувствителна наивност. Неговият Фрост, в най-добрите си стихотворения, отразява ужасяващата действителност на живота. Ужасяващ поет. Тези думи смущават публиката, включително и самия Фрост. В крайна сметка прав ли е Трилинг, мрачен поет ли е Робърт Фрост? [...]

Истории, които остават

Когато говорим за литературна журналистика, акцентът пада не толкова върху фактите, а върху историите. Димитър Кенаров обяснява пристрастията си към този жанр така: „Може би най-съществената черта на литературната журналистика, това, което я отличава от художественото писане, е не строгото придържане към фактите (езикът винаги конструира света ни независимо от жанра), а безсилието на автора да контролира сюжета. Чувството е, като да се возиш в автомобил, докато някой друг е зад волана“... [...]

Животи вкратце

Критиката е литература, кинокритикът Божидар Манов за сетен път го доказва. Няма-няма, и се появи някой критик с художествено произведение, и то стойностно художествено произведение. И не говоря за някогашните и днешни редактори на „Литературен вестник“, чието творческо битие изначално осцилира между двете и понякога е трудно да кажеш за Амелия Личева например повече поет ли е, или критик. Не зная какъв знак да турим на тоя феномен, но ако съдим по тъжните разкази на Божидар Манов, нека да е положителен. [...]

Избрани старци

Книгата с избрани творби на писателя Людмил Станев включва произведения от „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“... Писателският стил на автора е разпознаваем с абсурдизма и езиковата игра, базирани на екзистенциалното преживяване. На интелигентния читател му е крайно забавно, защото умно и хумористично е влязла в играта цялата култура на цивилизацията, а на критика му е леко тягостно, защото може да концептуализира всяко ъгълче на тази проза... [...]