Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024 / Интервю

Уша: животът като театър

26.02
2024

Още в началото разбрах, че фотографията не ми достига като изразно средство. Започнах да опитвам в лаборатория различни техники – мачкания, работа с най-различни химикали. Не е било целенасочено, по-скоро интуитивно съм работила. За мен фотографията винаги е била нещо много дълбоко, което не може да се ръководи рационално, и затова винаги съм оставяла интуицията да ме води. Просто съм такава натура – обичам предизвикателства, включително и с живота си съм експериментирала. Така че връзката е съвсем органична… [...]

От Оля Стоянова, Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Киното на Каурисмаки обединява хората. Разговор с Алма Пьойсти

26.02
2024

Един ден ми се обадиха по телефона и ми казаха, че Аки Каурисмаки би искал да се срещнем, да обядваме заедно. Това беше толкова неочаквано за мен, че почти паднах от стола. След това се срещахме от време на време, следях неговата работа. На самия обяд говорихме за гори, за кучета, за политика, за устройството на света. Сподели идеята си за филма „Паднали листа“ и ме попита дали не искам да се присъединя към него. Тогава за втори път паднах от стола. След около година вече имаше сценарий и не след дълго започнаха снимките. [...]

От Павлина Желева 0 коментара Прочети повече...

Цветана и най-важните неща

26.02
2024

„Най-важното, което трябва да следва в работата си един артист, е да включва душата си. Тоест това, което има като герой или героиня и което трябва да пресъздаде чрез своето присъствие на сцената. Всичко, което се случва с героинята ми, трябва да премине през мен по време на представлението. Понякога е много изтезаващо, защото не се получава веднага, душата не е склонна да се разхищава… Обаче е задължително и който успява да го постига, неизбежно е добър артист. Изглежда, че сама се похвалих, но…“ [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Звукови икони. Разговор със Стефан Драгостинов

25.02
2024

Приемах цялата тази атмосфера, свързана с богатата българска фолклорна традиция, като своеобразна икона. През 1994 г., при промяната на социалната ситуация у нас, реших, че трябва да напусна ансамбъл „Филип Кутев“, и създадох камерния хоров ансамбъл „Драгостин фолк национал“. Тази година предстои да отбележим три десетилетия от началото. С „драгостинките“ издадохме единайсет компактдиска, обединени в две заглавия – „Звуковите икони от България“ и „Ключът към тайнството“. [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Уроци по български. Разговор с Юлиян Вергов

25.02
2024

В театъра една пиеса се репетира няколко месеца в последователност от А до Я. В киното е по-различно, днес може да играя в сцена П, а утре в Б, вдругиден в О. И трябва да знаеш като актьор къде се намираш в цялото. Да си подготвен и да помниш, когато днес снимаш една сцена, какво си играл предишния ден, а още по-сложно – какво ще правиш в следващата сцена, която не сте заснели, но хронологично в историята е минала. Независимо, че има скриптер на терен, аз още от снимките на „Мисия Лондон“ си записвам в тетрадка... [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

Ласло Ф. Фьолдени – Меланхоликът и обществото

25.02
2024

Интересното е, че във всяка епоха по много различен, понякога по коренно противоположен начин се отнасят към меланхолията и я определят. Въпреки това във всички епохи се придържат към една и съща дума: меланхолия. Това ме навежда на мисълта, че въпреки тези различия има и някакъв общ знаменател, под който може да се подведе тази тема. Независимо от епохата меланхоликът е възприеман като особняк. В Античността той е извисен, докато по време на Средновековието е на най-ниските етажи. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...