Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Свръхидеологизацията на една дата. Разговор с Михаил Груев

Първоначално навлизането на Червената армия е планирано за 7 септември, поради което и превратът е мислен първоначално за тогава, но след това по чисто военни съображения навлизането на Червената армия на българска територия е отложено за 8 септември, което налага корекция на плановете на преврата – съответно властта да бъде взета в нощта на 8 срещу 9 септември. Но към момента, в който се развива цялата тази история със завземането на властта в София, някъде между една трета и една четвърт от страната вече е окупирана от Червената армия – приблизително по диагонала Русе-Малко Търново. Няма никакво съмнение, че цялата технология на преврата всъщност е функция – за разлика от предходните преврати, в които Кимон Георгиев участва – от съветската окупация на страната. Наистина превратът в София протича по класическата схема на един военен преврат, така че самата технология на преврата повтаря добре извървения път, да не говорим, че част от извършителите са същите хора, участващи и в предходните преврати – Дамян Велчев, Кирил Станчев, Владимир Стойчев. [...]

„Венецианският търговец“ и човечеството. Разговор с Бойка Соколова

Както казва английският критик Теренс Хокс, „Шекспир не означава, ние означаваме чрез Шекспир“. Трагичното в случая е, че проблемът, с който се занимаваме днес, е продукт на една жестока европейска история, която кулминира в Холокоста. Шекспировата Венеция е огледалото, в което се оглежда Лондон на ранния капитализъм, на растящата му търговска позиция между Стария и Новия свят. Това е времето на първите срещи с Другия, с който трябва да се дели икономическото и жизнено пространство. [...]

Синдромът на Тукидид. Разговор с Мишел Фуше

Днес Китай, както и Русия си служат с огромни манипулации. Онова, което придава сила на демокрациите, е прозрачността. Опитват се да ни накарат да вярваме, че лъжата е истина, че „ин“ и „ян“ са едно и също нещо. Искам да кажа и нещо като французин, което ме прави нещастен. Имаме президент на Франция – Еманюел Макрон, който най-много инвестира в изграждането на Европа, както и френско обществено мнение, което в този момент е възможно най-малко привързано към изграждането на Европа. [...]

Всичко за виолончелото. Разговор с Анатоли Кръстев

Всичко започна от Марин Големинов. Когато заминаваше за Португалия, ми остави едни ноти с Три импровизации за соло цигулка и ми каза: „Вземи и ги направи за соло виолончело. Ще звучат по-добре“. Аз се зарадвах, той замина, по-късно почина, а нотите изчезнаха. Преди две години, когато пренасях моите ноти тук, в Академията, ги открих. И разбрах, че са минали двайсет години. Така се роди идеята. Георги Арнаудов написа едно произведение – „Бадгир“. Това са кули с осем стени, каквито и аз съм виждал в Самарканд и Бухара... [...]

Да видиш войната отвътре. Разговор с Виталий Алексеенок

Само си представете, че те сега нямат никакви културни събития, всичко е забранено, защото не е безопасно. Няма никакви концерти с класическа музика и нашият фестивален оркестър е единственият, който свири в Харков. Правим го в бункери, в бомбоубежища, стига хората да успеят да стигнат до нас. Свирим безплатно, нужно е само предварително да се запишат. И винаги всички места са запълнени. В тези два-три часа с нас те отново се чувстват като хора с лично достойнство, живеещи в цивилизован свят. [...]

Делиорманът на Емине Садкъ

Когато книгата „Керван за гарвани“ на Емине Садкъ се появи през пролетта на 2021 г., едва ли някой е очаквал трето издание само след три години, след пълно изчерпване на тиража на първите две. Но с очите си видях как в чакалнята на Шуменската гара – сред котки, дървени пейки и случайни пътници – половината от първия тираж се изкупи. Човек, ако дори съвсем слабо познава Емине Садкъ, непрекъснато намира следи в романа, които заличават тънката граница между магическата реалност в литературата и в така наречения „реален живот“. [...]