Тореадори

В средата на 80-те години (на миналия век, естествено) от Полша неочаквано пристигна нашият приятел – българистът Марек, и ние по спешност трябваше да организираме почерпка. Къде-къде, оказа се, че родителското тяло е освободило апартамента на Панчо поне до полунощ. Да ви кажа, у тях обстановката беше доста префърцунена: персийски килими, старинни мебели, с две думи – отвсякъде миришеше на недоубита буржоазия. Изтърсихме се 5–6 души, разляхме по чашите и докато запивахме, си разправяхме смешки. [...]