Краят на новия мир

Всеки, който изтъква дефектите на либералния световен ред, трябва първо да си отговори на един прост въпрос: имало ли е десетилетие, в което човечеството да е било в по-добра форма, отколкото през 2010 г.? Нима би могло да има сравнение с 1910 г., когато Първата световна война, болшевишките революции и европейските империи жестоко експлоатират голяма част от Африка и Азия? Или с 1810 г., когато Наполеоновите войни достигат кървавия си апогей, а робството все още е било законно в САЩ, Бразилия и в много други страни? [...]

Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел

Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]

Демоните на Европа и свободата. Разговор с Плантю

Мисля, че невежеството причинява много зло на Европа. Идеологиите – също. Да не забравяме и за надигането на нетолерантността, което е нещо твърде тревожно. Ако дебатирахме по-спокойно в Европа, навярно по-скоро щяхме да разберем защо Орбан в Унгария толкова много изнервя останалите. Мен ме вълнува защо европейците толкова лесно се изнервят, вместо да седнат около една маса и да се опитат да се разберат, а не да си отправят взаимни обиди. Идваме от различни култури, можем много да научим едни от други. [...]