От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро

Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]

Между гората и дима

Спомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото беше напълно безпрецедентен за диетата ми от лесно смилаеми детски филмчета. Дотогава не бях виждал анимация, която да си позволява да бъде едновременно поетична, философска и безпощадна. [...]

В Долината на падащите облаци

Добре направените филмови адаптации са истинска наслада за ценителите на взаимоотношенията между литературата и киното. Филмът „Нощите на един самотен вестоносец“ на Андрей Кулев е поредното доказателство за това. Екранизацията по разказа „Влажните нощи на един самотен вестоносец“ от сборника „Жития на безделници и пропаднали мистици“ на Николай Грозни е експериментална и мистериозна като заглавието на книгата и изобщо като личността на автора, живял четири години като будистки монах в Индия. [...]

Зад фасадата

За Лени Рифенщал, която с филмите си създава историята на киното от ХХ век, но също и иконографията на нацисткия режим, са направени много филми. Защо е нужен нов – това се е питал и екипът на режисьора Андрес Вайел преди да започне работа, сподели монтажистът Щефан Крумбигел, в чието присъствие на фестивала София ДокуМентал беше прожектиран „Рифенщал“. Вайел, автор на забележителни документални филми, се опитва да проникне зад фасадата, създадена приживе от самата Рифенщал. [...]