„Аз съм виновен“

Руският журналист Михаил Зигар е познат на българските читатели с няколко от книгите си. Новата е написана след 24.02.2022 г., когато Путин започна войната в Украйна. Тогава Зигар публикува открито писмо, в което я нарече позор. „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия. Наслагването на двете заглавия на Толстой и Достоевски обяснява логиката на автора – от разказ за „дългия път към войната“ до „наказанието, което ни предстои“. [...]

Дочаканият звук

Две книги с поезия има Мария Калинова преди „Слънце-техника“ – „Окото“ (2004) и „Подножието на вечерята“ (2008). Присъждани са ѝ награди за поезия, но тя е и университетски преподавател по теория на литературата, и автор на сериозни академични изследвания. Не споменавам последното единствено за да уплътня краткото представяне на Калинова пред непознаващите поезията ѝ читатели. Правя го, за да ги подготвя, че срещата им със стиховете ѝ ще е неочаквана, сложна, стряскаща, но и надявам се, искрено очароваща. [...]

Живи и живописни

Паскал Киняр описва фреска, която е видял в Помпей, изобразяваща Медея и децата ѝ миг преди колхидската магьосница да вземе ножа и да ги заколи. Картината се намира в „Къщата на Диоскурите“ и е реплика на по-старо произведение, нарисувано от художника Тимомах от Византион. За нея разказва и Петко Петков в книгата си „Тимомах от Византион“, треперейки не от ужас, а от възхита: за него картината е олицетворение на онова древно естетическо богатство, което е под носа ни и което газим с краката си... [...]

Време, проснато назад и напред

В новата книга на Валери Вергилов „Природи и реалности“ има нова селекция и подредба на стихотворенията. Създаден е нов баланс, нови везни и нов шанс на поетическото да навлезе в дълбокото. Безследната вода става герой в „Хорово изпълнение“, за пореден път проговаря езикът логос. Актът на повторението може да промени смисъла, да изясни времето. Дали нямаме наивната надежда, че някой път могат сами да се подредят? Реч по реката. Може да я отнесе и който разбрал – разбрал, но може и реката да замръзне. [...]

Графичен роман за Алексис Зорбас

Зорбас, който занича през прозорчето на пристанищното кафене като бездомно куче, който строи макети на въжената линия от клечици върху пясъка на морския бряг, който пие вино, без да мисли за утрешния ден, който танцува, за да пропъди смъртта, и си припомня невероятни приключения от хилядите места, където е живял, прегръща страстно мадам Ортанс, изглежда със своя простонароден възглед далеч по-мъдър от твърде начетения си приятел… Десетки сцени са се запечатали в ума ни, когато сме чели емблематичния роман. [...]

В тъмнината на вътрешната градина

„Живот и страдания на Майкъл К.“ от Дж. М. Кутси е безпощадна книга, в която разочарованието е зле разчетената територия на свободното дишане, а единственият покой е в мрака на изкопана дупка по средата на бойно поле. Майкъл К. настоява да не участва, подобно на Бартълби, писаря на Мелвил, и ако инициалът му К. събужда асоциация с разпилени листове в чешка канцелария, то не е случайно. С разликата, че тук бюрокрацията е с автомати и гранични пропуски, а процесът е за тишината в затворническата килия... [...]