Достоевски и свободата. Разговор с Емил Димитров

Достоевски и свободата. Разговор с Емил Димитров

Достоевски не е идеолог на бесовете, а е техен изобличител, демистификатор на тяхното „очарование“. Да, в света на Достоевски съвместно живеят, мислят, чувстват самородни философи, чиито светогледи са непримирими и несъвместими помежду си. Забележителното тук е, че всекиму е дадена свободата за самоизразяване, авторът не пречи, а помага на героя си да реализира потенциите на своята личност, да постигне собствената си съдба. Героят на Достоевски е идеолог, той е носител и въплъщение на определена важна „идея“: Расколников – идеята на „наполеонизма“, на силната личност, на която „всичко е позволено“, за която няма закон, Кирилов – идеята за абсолютната свобода, за „своеволието“ и самоубийството, за явяването на Човекобога, Иван Карамазов – идеята за метафизическия „бунт“ срещу Твореца и неговото творение, и т.н... Именно поради принципа на обратната перспектива в света на Достоевски на преден план е поставено тъкмо онова, което се (само)изобличава, докато Истината е в дълбочината на картината, на изображението; тя не се излага, не се проповядва, а само „просветва“, истината дори не е слово и дискурс, а по-скоро Образ. [...]

Възкресението

Творчеството на Достоевски е пророческо в истинския смисъл на думата. Не че предсказва бъдещето, а в библейското си значение: писателят неспирно изобличава изпадането на Божия народ в идолопоклонство. Неговото творчество показва изгнанието, разкола и страданието като следствия, произтичащи от сътворяването на кумира. В света, където любовта на Христос и любовта към ближния са едно, истински препъни камък се оказва нашето отношение към другия. Именно другия трябва да обичаме като себе си, за да отхвърлим преклонението пред него като пред идол и да избегнем ненавистта към него в дълбините на „подземието“. [...]

Накъде отива Европа?

„Накъде върви Европа?“ не е въпрос, който може да се зададе: бъдещето не е дестинация, нацията не е кораб, а пилотът не е личност, а система, студен разум, обслужван от електрически машини. Въпросът експериментира с търсения отзвук, с глухата тревога, която се сплита с диханието на хората, с вибрациите на земята, със странното поведение на животните, с климата, който раздира сърцата. Преобръщането на полюсите е на път, трябва да сме наясно. Хиперорганизацията премазва човешкото като индивид, като семейна двойка, група, общност, нация, то потиска живота и признава само юридическо-административните категории. [...]

Марта Месарош: Да видя какво ще бъде утре

Много бих искала да направя филм за Лени Рифенщал, но би било изключително трудно. Тя е оставила такова завещание, че филмите ѝ са изключително скъпи, дори използването на най-малки части от тях. По времето, когато тя е живяла, в Полша е живяла и Ванда Якубовска, която е оцеляла в концентрационния лагер „Освиенцим“ и после е направила първия филм за „Освиенцим“. Гениален филм за лагера! Живели са с Лени по едно и също време. Докато едната снимала своите филми за Хитлер, другата снимала как убиват поляците във Варшавското въстание. Такъв филм искам да направя, но пари няма да се купят късчета от филмите на Лени. [...]