Спорът за „спасението“ и „оцеляването“. Разговор с Надеж Рагару

Спорът за „спасението“ и „оцеляването“. Разговор с Надеж Рагару

В различни периоди дискусиите за миналото на евреите в България и в окупираните територии са служели за дефинирането на различни политически, национални или социални идентичности. Дебатите са бивали твърде остри, но по същество са се въртели около въпроса за това каква е йерархията на заслугите за „спасяването“. Учудващо е, че всички – или почти всички – протагонисти в тези контроверзии винаги са имали като общо помежду си следните три постулата: те приписват на цялото българско общество куража и моралния интегритет, проявен от отделни личности; по някакъв начин говорят за евреите в пасивен залог – онези, които „бяха спасени“, сякаш самите евреи не са участвали активно в защитата на своите права и на своето оцеляване; противопоставят разказа за Холокоста (извън България) и разказа за „спасяването“ (що се отнася до България). Това, че 48 000 евреи от България, което ще рече почти всички евреи, носителите на българско гражданство, са оцелели в тази война, е забележително! Но защо е това желание да се „пропускат“ онези 11 343 евреи, които са били депортирани? Всъщност, ако не се посочват депортациите от окупираните територии, то няма как да се разбере процесът, който е довел до решението да се отложат, а после и окончателно да се отменят депортациите на българските евреи. [...]

Праведниците сред нас

Няколко искрици в нощта… Наричат ги „Праведниците сред нациите“. Знаем техните имена, вписани в регистъра на честта на „Яд Вашем“ в Йерусалим. Дърветата, засадени в тяхна памет, задават очертанията на особена и вълнуваща улица: вървите там и си възвръщате вярата в човечеството. Признавам, че в личен план тяхната история не е част от моята. Не съм срещал никого от тях по пътя си, не и по време на войната. Нито един от нашите съседи християни не рискува живота си, за да приеме, скрие или спаси приятел евреин или децата му. [...]

Самуел Финци – И Бекет не може да разгадае Радичков

Актьорството е много интимна работа, няма рецепти кое как се върши. Всеки намира своя собствен механизъм. Мога да кажа за себе си, че избягвам да се занимавам с чувства на сцената и пред камерата. Това, което виждам като цяло, е намерението да се покаже някакво чувство, „аз трябва да го чувствам, значи героят ми съществува“ – това не е вярно. Хората действат според ситуацията, реагират на конкретни действия и предмети. И аз много внимавам какво се случва в момента, ако това породи някакво чувство, то е добре дошло. [...]

Литературата и големите въпроси

Мълчането на срама. Аз мисля, че след краха на режима това колективно мълчание на срама ще застигне всички ни. Но ще се отлее ли някога то в думи, в напечатани думи? Да, мисля. За човек е характерно да изразява всякакви чувства и не само с помощта на плача. Но сега думите се подбират мъчно. Тъкмо затова днес не се пише нищо друго освен публицистика. Но знам, че поезия например се пише добре... Поезията обикновено се пише по време на война, защото е кратка, импулсивна и емоционална. На нея не ѝ трябва дистанция... [...]

Човечеството пред важен избор. Разговор с Галин Стоев

Веднъж в разговор с един шаман той ми сподели, че най-сложната церемония по екзорсизъм е била тази, в която е трябвало да слезе дълбоко в непрогледен мрак, за да открие, че в него е заключена светлина, която вика за помощ и иска да бъде освободена. Не знам дали в моя „Вуйчо Ваньо“ стигаме до подобни измерения на духовната опитност, но ми се ще да мисля, че и това го има в нашите занимания с театър. Творбата на Чехов може да бъде изпълнена със светлина или пък със смазваща безнадеждност. Това е част от тягата ѝ. [...]

Опазване на видовото разнообразие

Че Берлинале търси път към най-младото поколение, се демонстрира чрез поканата към Кирстен Стюарт да оглави международното жури. На 32 години тя стана най-младата председателка в историята на фестивала. Изборът е показателен и като се има предвид кариерата и личната ѝ съдба до този момент. Започнала с комерсиални продукции като „Паник стая“ и „Здрач“, днес Стюарт казва, че се интересува само от трудни филми и теми, а не от комерсиалния успех, защото иска без срам да може да се гледа в огледалото. [...]