Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Халите имат много особена съдба. Между всички тези сгради на Банския площад, които се строят, за да поставят съдбата на ориенталската джамия в европейски кавички, Халите са най-модерната сграда. Спори се дали фасадата им е в сецесион или ампир, но според мен спорът е безпредметен, защото Халите, подобно много други сгради в София, съчетават най-различни стилови елементи. Но най-важното е, че вътрешното им пространство е било за времето си много модерно със стоманено-бетонната си конструкция. А и политическата задача на Халите е била много важна: като модерен европейски пазар те са замислени да изместят дивата шарения на бившия османски пазар, намирал се пред джамията. Халите изпълняват задачата си, „ориенталщината“ е унищожена и е заменена с едно модерно европейско пространство, строено по модела на Парижките хали (други ги оприличават на парижкото Пти Пале). Целта за пореден път е била да се покаже, че София е европейски град. В тази патриотична и визуална задача тогавашните кметства влагат много усилия и много пари. Няколко поколения от кметове и общински управи упорстват в създаването на този европейски и патриотичен спектакъл: нека всички видят, че София не е вече мизерният стар османски град, западнал през XIX в. заради земетресение и пожари. [...]

Западът има ли бъдеще?

Европа, САЩ и Канада все още са в завидно положение. Вярваме, че това се дължи на привлекателността на нашите „ценности“ и на нашия начин на живот. Ала то се дължи най-вече на възхода, постигнат през вековете от европейската империя – по-скоро на онова, което сме били, отколкото на това, което сме – а също и на безплатната закрила, осигурена от американската империя. Въпреки нарастващите съмнения в надеждността на тази защита ЕС отказва да създаде сигурна европейска отбрана. [...]

Капитализъм на ръба на нервна криза. Разговор с Албена Азманова

Дори и да не знаем накъде вървим, добре е да знаем къде не трябва да стоим. Философът Теодор Адорно е казал: „Ние може да не знаем какво е правилното, но почти винаги знаем кое е грешно“. Това е и основната ми позиция в тази книга, в която направих критика на съвременния капитализъм. Така се оказах два пъти дисидент – първо срещу комунизма и след това срещу капитализма. Анализите ми се подхранват от реалността и от чувството за несправедливост, на което трябва да се реагира. [...]

Не отписвайте САЩ като сила

Да, светът става все по-малко американски и все повече многополюсен. Делът на САЩ в световното производство е между 20 % и 22 %, малко преди Китай, но е по-нисък от този на Европейския съюз. Що се отнася до инвестициите в изкуствения интелект и комуникациите, там САЩ са просто една от силите и нямат голям аванс пред останалите. В този свят, доминиран от четири или пет велики сили, Съединените щати би трябвало повече да наблягат на дипломацията, тъй като военните им сили ще са им от все по-малка полза. [...]

Какво може литературата? Разговор с Георги Господинов

Какво може литературата и литературната история в свят като днешния? Струва ми се, че в тревожни времена като настоящото литературната наука може да си позволи да излиза по-често от своето поле, да търси среща с други науки, да има самочувствието, ако щете, че е част от случващото се в света. И че притежава инструментариума да обясни това, което се случва в текста на света – етическо, естетическо и политическо. Също така вярвам в личния подход и отношение към обекта на изследване. [...]

Другата страна на театъра

За мен театърът е положен по някакъв начин в обратна перспектива – по противоположен начин от начина, по който го възприема публиката. Театърът има две страни и макар моята режисьорска професия да ме разполага в местата за публика по време на репетиции, аз все пак принадлежа на горната страна на рампата, на страната откъм сцената. И въобще театърът има два типа адепти, два типа възприятия. Едните са тези хора, по които полепва сценичната прах, тези, които живеят на сцената. Другите са тези в салона. [...]