Карикатурата и свободата. Разговор с Чавдар Николов

Карикатурата и свободата. Разговор с Чавдар Николов

Началото на карикатурата е още през XVI век! Първата формулировка за карикатура е на Анибал Карачи. Той казва, че пътят на карикатуриста, както и на художника, е да покаже истината. Единият го прави с перфектна визуализация, другият – с перфектна деформация. Отначало карикатурата е игра на изкуство заради самото изкуство. Игра в ателиетата – желание да се пошегуваш, да покажеш, че някой има голям нос. Традицията на класическата политическа карикатура възниква по-късно и тя е пряко свързана с възможностите на печата. Големият бум настъпва, когато литографията навлиза в отпечатването на вестниците. Това е средата на XIX в. Но още преди това на сцената излизат британците, които отварят широко вратата за политическата карикатура. В началото е Джеймс Гилрей (1757–1815), който рисува Наполеон неистово, постоянно и безпощадно. Има едно свидетелство от французин, посетил по онова време Лондон, който вижда огромно струпване на много хора и си мисли, че раздават храна на бедни. Каква била изненадата му, когато разбира, че те си купуват „пресни“ гравюри на Гилрей, сиреч карикатури на Наполеон. [...]

Нобелова реч

Писането не е само средство за водене на борба и полемика, колкото и вдъхновяващо и удовлетворяващо да е това. Човек не пише само за едно нещо, нито само по една тема, а тъй като обектът на литературното творчество все пак е човешкият живот, по един или друг начин жестокостта, любовта и слабостите стават тема на това творчество. И вярвам, че с писане може да се покаже какво трябва да бъде осмислено, какво не вижда твърдият поглед на властника и как привидно малки по значение хора могат да получат самоувереност... [...]

Хванали Езоп за брадата. Разговор с Генчо Симеонов

Не чета нещо специално, не търся съвет от някого, който да ми помага. Вътре в мен ври нещо и хоп, изскача, без да го знам как. И става карикатура. Повечето от карикатурите ми се раждаха, без да съм ги търсил. Появяват се, както се появяват пилетата. Квачката ги снася, топли ги, мъти ги… И готово. Докато имам колеги, които се вдъхновяват от други хора на изкуството, учат се от тях, заимстват. Не съм заимствал от никого. От началото до края. Търсил съм си моя хумор, който като че ли е по-бамбашка. [...]

Кое е другото на Средновековието?

„Другото Средновековие“ на Цочо Бояджиев е способно да шокира неподготвения читател именно с пълнотата си, със своя обхват. Може да се твърди, че е погледнато във всичките ниши на културното пространство. От словесността и образоваността, през религиозната вяра и съответните светогледни норми, интелектуални модели и социални жестове се отива към природознанието със съпровождащите го астрономия, астрология... Това кулминира в типовете четене на света: символизма, натурализма, мистиката. [...]

IvanOFF. В състояние на планетарна криза. Разговор с Галин Стоев

Чехов е един от малкото драматични автори, които успяват да са безпощадни към нас, без да ни унижават или презират. А аз просто съм един от многото режисьори, които хранят нелепата илюзия, че дори и да не успея да го разкодирам докрай, той ще ме разбере и ще ми прости. Чехов говори за провала като никой друг. Знам, че звучи помпозно, но ние преживяваме безапелационен цивилизационен провал и не знаем нито как да го избегнем, нито как да говорим за него. Това поражда помитаща всичко по пътя си тъга. [...]

Катастрофата: история и конспирации

Парадоксът е, че страна като САЩ далеч по-добре се е справила с пандемията през 1957–1958 г., отколкото с днешния COVID-19. Навремето бързо са се ваксинирали, нямало е антиваксъри, както сега. Друга разлика: изобщо не се е мислело за „заключване“, не са съществували модерните комуникационни средства, за да може дистанционно да се работи. Нямало е алтернатива: трябвало е да се чака да дойде ваксината и да се приеме броят на мъртвите. Смайващо е, че икономическото влияние на азиатския грип е било доста слабо. [...]