За новите читатели и независимите издатели. Разговор с Антоанета Колева, Тодорка Минева и Йонко Йончев

За новите читатели и независимите издатели. Разговор с Антоанета Колева, Тодорка Минева и Йонко Йончев

Издателската работа е рисково движение по ръб, напомнящ планински хребет – трябва да удържаш крехък баланс, иначе от едната страна падаш във финансовите сметки и икономическите изисквания, а от другата – в „чистата култура“, което те обрича на фалит. Движението по този рисков ръб е и като движение под зависимост или под независимост. Да си независим издател означава да имаш пълната свобода сам да определяш издателската си политика и да имаш консистентна издателска политика, години. И най-вече да поддържаш висок етос. Какво значи това в книгоиздаването ли? Например да не допускаш книги с човеконенавистни идеи или с отровни за твоето общество в конкретния момент идеи. [...]

От насилието до божественото

Резултатът от събирането на две желания върху един несподеляем обект е, че моделът и неговият имитатор вече не могат да споделят същото желание, без да се превърнат в пречка един за друг. Миметичното съперничество е навсякъде, но само неколцина писатели нарушават мълчанието и изобличават фалшификациите, свързани с него. За да не се сблъскаме с нашия миметизъм, ние гримираме предизвикваните от него конфликти като противопоставяния на идеи, мнения и вярвания. [...]

Това е краят на времето

Елементарната емпатия, основаваща се на факта, че ако съседа ти го нападнат, трябва да го подкрепиш, невинаги сработва. Често хората просто не са в състояние да осъзнаят целия ужас, който преживяваме тук. Когато говорим за Полша, Франция или Германия, говорим за големи абстракции. Падналото ти се географско местоположение може да е проклятие или пък щастлива случайност: ако сте някъде в Пиренеите, Русия не може да стигне дотам, а ако сте в Централна Европа, тогава сте потенциална цел на това раково образувание. [...]

Четящият човек

Видях го да седи на пейка насред гората, някъде между Семинарията и Телевизионната кула. Беше свежа априлска сутрин, дърветата се раззеленяваха, птички се разпяваха по клоните, из алеите любители на спорта тичаха за здраве, а любители на кучета разлайваха любимците си. Откъм булеварда бучеше автомобилният трафик, а откъм поляната с беседката, където отрано се събират дъновистите за своята „паневритмия“, свиреха цигулки. Четящият човек сякаш не чуваше шумовете около себе си... [...]

„Съседите“ преди Венеция

В основата на „Съседите“ са неразказаните истории на хора, които комунистическият режим преследва, лишава от свобода без присъди, обявява за „врагове на народа“ и праща в лагери за принудителен труд. Проектът е насочен към „културата на мълчание“, както я определя Лилия Топузова. В България репресиите при комунизма са известни, но не са предмет на обществен дебат, няма разказ в учебниците, няма „места на паметта“, не се говори за „помирение“. „Съседите“ съчетава устни истории, теренни проучвания, етнография и технологии... [...]

Войната на консерваторите. Разговор с Виталий Мански

Войните се случват не защото на власт идват либерали или демократи, а защото консерваторите се стремят да си запазят властта. Войната е инструмент на консерваторите. И ако Тръмп дойде отново на власт с обявяване на миролюбива политика, неучастието на Америка във войни ще означава предателство спрямо Украйна. А какво означава предателство спрямо Украйна? Означава загуба на Украйна. А какво означава загуба на Украйна? Означава загуба за Европа, защото побеждавайки Украйна, Путин, разбира се, няма да спре. [...]