Георги Мишев – между писането и екрана
„В началото, изглежда, беше прозата, разказите, новелите. Усещах, че в разказването трябва да се чистят дългите описания, да се внася някаква динамика. Стилът на дядо Влайков в прозата вече бе старомоден. Като четях Йовков, усещах, че и той се измъчва донякъде при описанието на героите си, че чисти подробностите и от това прозата му просветва, става рисунка. Това вече е крачка към киното. Без да зная още какво е сценарий, усетих, че и разказът може да послужи за кино. Спомних си, че като гимназист четях томче френски разкази и една история за малката Лот ми се видя от началото до края като филм. (Години по-късно видях, че бяха я направили на филм.) Това са моите първи усещания за киното като по-голяма форма на литературния разказ. Разказите на Йовков много приличат на сценарии, но по негово време киното у нас е било почти непознато, та никой режисьор не го е търсил. По-късно неореализмът в киното, дошъл от литературата, започваше обратно да оказва влияние върху литературата. Някои автори в Италия, във Франция творяха нова проза като за кино – „Чочарка“ на Моравия е роман, написан за филмиране, примери много. У нас нещата вървяха по-бавно.“ [...]