Един истински български европеец. Разговор с Веселин Методиев

Един истински български европеец. Разговор с Веселин Методиев

Още през 50-те години, в едно смачкващо духа време, Цветан Стоянов, който е силно пристрастен към английската литература и превода, навлиза в английската действителност и сравнява по всяка вероятност това, което знае от баща си Сава Стоянов, издател на „Златорог“ и безспорен културен деец, с онова, което се е случвало в българското общество. Драмите на 50-те описват това общество като провинциално и затънтено в комунистическата диктатура. Самата десталинизация обаче идва с надеждата, че нещо ще се случи, че едва ли не ще последва някаква демократизация на един свят, който поради Сталин все още не е осъзнал ужасите на самата диктатура. Цветан Стоянов е бил вътре във всички тези преобръщания на времето. През 60-те години той вече е отишъл там, където и остава – безкрайно разочарован от всички идеали, появили се в онова време, и същевременно вгледан в някои скръбни явления като отчуждението и алиенацията, чиято същина се опитва да разгадае. Така че той е, от една страна, приемник през семейството си на градското време отпреди войната, а от друга, покрай близостта си с английската действителност е отдаден на модерното. Или както казва Георги Марков, той е „може би единственият истински европеец в интелектуална София“. [...]

За Цветан Стоянов

Цветан Стоянов си отиде. Преводачът, писателят, човекът. Трудно е да се приеме смъртта на човек, който през целия си живот е бил олицетворение на жизненост. Има загуби, които засягат по-големи или по-малки кръгове от хора, една или друга класа, една или друга партия. Има загуби, чийто трагичен ефект бързо се стопява във времето. Смъртта на Цветан Стоянов действително засегна всички ония, които чувстват своята принадлежност към българската нация, в чиято култура той заемаше особено място. [...]

Нуждаем се от теб, Европа

Къде започваш и къде свършваш, Европо? Къде започват твоите предградия и колко разтегливи са границите ти? Какво си готова да пожертваш, за да защитиш съмишлениците си, и от какво предпочиташ да откъснеш далновидния си поглед? Къде говориш силно и къде започва твоето мълчание, за което толкова много хора ще платят скъпо, но ти не бива да се тревожиш за това? Външните периферии затова са външни и затова са периферии, за да пазят твоите добронамерени и благосклонни мисли, за да нямаш никога вече кошмари. [...]

Нобелова реч

Когато пиша, използвам тялото си. Използвам всички сетива: зрението, слуха, обонянието, усещането за нежност и болка, сърцето, което бие лудо в гърдите ми, вървежа, тичането, усещането на дъжда и снега по кожата ми, моите сплетени ръце. Като смъртно същество, в чиито вени тече топла кръв, се опитвам да влея тези усещания в словото. Все едно произвеждам електричество. И когато усетя, че тази енергия се предава на читателя, това ме удивява и трогва. В такива моменти отново разбирам, че езикът е нишката, която ни свързва. [...]

Закон и вяра

За мен грехът не е неподчинение. Той е грешка на желанието да живееш според закона. Възприемам лицемерието като голямо зло, като желанието да се правиш на такъв, какъвто не си. Най-често определят греха като престъпване на определени граници, но това е само рудиментарното зло. А по-страшното зло е прикриването чрез добродетелта – злото на измамата. И накрая стигаме до злото, причинено на другия. Най-точната дефиниция на греха за мен е в това да не обичаш достатъчно. А ние никога не обичаме достатъчно. [...]

Войната е бруталната страна на съществуването ни. Разговор с Мирча Картареску

Писах „Теодорос“, както всички останали мои книги – като една въздишка. Мъчех се да сътворя един свят – завършен и объл, започвайки от библейските времена на цар Соломон. Така стигнах и до нашето бъдеще, до 2041 г. Когато завършвах книгата, исках да направя повече светове в една обща рамка – света на снеговете във Влахия, света на гръцкия архипелаг, библейските времена на цар Соломон и времето на английската кралица Виктория. За мен беше много сложно да съединя тези отделни части в едно така, че да сработят. [...]