Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Гео Милев е от фигурите, при които смъртта придобива такова значение, че останалите биографични елементи остават на заден план. Смъртта тук е такава точка, която заличава препинателните знаци преди нея. Другият решаващ момент е, разбира се, раняването му, загубата на окото – също събитие, оказало се съдбовен знак. Трябва да си даваме сметка обаче, че Гео Милев се осъществява като поет и литератор за твърде кратко време, някакви си десетина години, съответно не бива да надценяваме отделните „периоди“ в творчеството му. Изкушаващо е да разделим „модернистичния“ Гео Милев от периода на сп. „Везни“ от „левия“ Гео от „Пламък“, но това очертаване на „етапи“ се размива в момента, в който се вгледаме в текстовете на списанията или пък в намеренията му да постави „Електра“ на Хофманстал по времето, когато би трябвало да е станал революционен поет. Гео Милев е удивително единен във възгледите си и в отношението си към литературата, а разчертаването на творческия му път на периоди обикновено се прави, за да се изгради телеологичен разказ според актуалните идеологически нужди. Късните напасвания между биография и поезия по отношение на Гео Милев, патетичните митологизации са нещо вторично, изкуствено и не особено чистоплътно. [...]

Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров

Всяка добра литература е вид отчуждаване или „остранностяване“, поглед към до болка познатото с нови очи. Авторите, които най-много харесвам, живеят в периферията на обществото или поне встрани от центъра. Те са маргинали. Добрият писател е винаги в по-малка или по-голяма степен чужденец спрямо средата и родината си. За мен това е най-удачната позиция. Затова се опитвам да гледам на България през чужди очи. Помага ми и писането на английски – чуждият език създава известна здравословна дистанция. [...]

За мъдростта и добродетелите

Философията, а вероятно и човечеството трябва да се съгласят, че мъдростта е съвършенство, което не може да премине в по-висша степен. Тази превъзходна степен на човешкото – отвъд майсторството в професията – е от значение преди всичко в две области: в знанието и действието. В първия случай можем да я наречем теоретична мъдрост, не е важно само познанието на нещата, а и знанието за причините и най-вече за последните причини и основания. При практическата мъдрост иде реч за превъзходна степен на доброто. [...]

Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев

Фамилията ми е от Прилеп. Родовата книга я датира от края на XVIII век. Трижди прадядо ми е бил мургав и беят го наричал по местния говор Биолче – тоест биволче… След бягството в София става просто Биолчев, въпреки че от моя прадядо насетне мъжете вече са светли и синеоки... Изобщо не знам какво е това смислен живот. Животът е единствен и всичко в него е част от смисъла... Аз се справям добре с възрастта, но тя се мъчи с мене. Изобщо не съм любопитен какво има оттатък. Притеснявам се да не пропусна нещо, докато съм тук... [...]

Данис Танович и кръгът на живота

„Всеки живот мисли за себе си като за кръг, който е специален.“ С тази мисъл започва най-новият филм на Данис Танович, който за трети път бе гост на София Филм Фест (13–31 март 2025). В „След края на лятото“ (2024) с характерната си фина чувствителност и тъжна ирония Танович разказва наглед банална любовна история, зад която обаче се крият и фамилни рани, и типични балкански страсти. Подобно на главната героиня Мая, пристигнала в търсене на предците си, зрителят се движи унесен по тесните улички на хърватско градче... [...]

Последните години на Егон Шиле

За Егон Шиле сякаш се знае всичко. И непрекъснато се открива нещо ново. Той отдавна не е загадка за австрийската столица, още по-малко за музея „Леополд“, където се съхранява най-голямата сбирка в света с негови работи: над 300. Заедно с Климт той е магнит за ценители и туристи. Разковничето към интереса е, че всяка изложба разказва познатите факти в неочакван ред. При най-новата – „Време на промяна. Последните години на Егон Шиле 1915–1918“ (до 17 юли), музеят „Леополд“ тръгва отзад напред към творчеството на художника. [...]