Климт и Италия
Рим, специално за списание „Култура“
От няколко месеца пред музея на Рим („Палацо Браски“) се вият опашки заради изложбата „Климт. Сецесионът и Италия“ (27 октомври 202 –27 март 2022). Никъде извън Австрия изкуството на виенския майстор не се разбира така, както в Италия
Експозицията проследява всички етапи от живота и творчеството на Густав Климт, роден преди 160 години, подчертава ролята му на съосновател на Виенския сецесион и за първи път изследва неговите отношения с Италия, разказвайки за пътуванията и професионалните му успехи. Климт (1862–1918) и художниците от неговия кръг са представени с над 200 произведения – картини, рисунки, плакати, скулптури, пощенски картички – от музея „Белведере“ и фондация „Климт“ във Виена, както и от държавни и частни колекции. От създаването си през 2013 г. фондация „Климт“ работи за съхраняване, изследване и разпространяване на неговото творчество. Основното ядро на колекцията е съставено от наследството на първия незаконен син на художника.
Четиринадесет секции илюстрират художествената продукция на Климт чрез 49 авторски произведения, както и връзката му с Италия, произхода на Виенския сецесион, творчеството на последователите на Климт и влиянието, което той оказва върху италианските художници.
Всичко тръгва от Виена. През 1857 г. император Франц Йосиф разрушава древните стени на Виена и създава „Рингщрасе“ – улица с градини, кафенета и представителни сгради. Впоследствие „виновници“ за нейното продължително изграждане са архитектът Ото Вагнер и художникът Густав Климт.
Втората секция се фокусира върху семейство Климт и партньорството между двамата братя Густав и Ернст. Заедно с приятеля си Франц Мач те основават „Компанията на художниците“, специализирана в изрисуване на стени и тавани. Получават важни поръчки от театри, музеи и представителни сгради. След внезапната смърт на Ернст „Компанията“ се разпада и през 1897 г. се полага началото на Виенския сецесион. Неговото мото е „Всяко време си има своето изкуство, всяко изкуство – своята свобода“. Движението се стреми да адаптира изкуството към съвременния начин на живот. Освен художници в групата са архитекти, дизайнери и сценографи. Неслучайно в експозицията има секция за дизайна от този период. Густав Климт е назначен за президент на Сецесиона и рисува първия плакат – голия Тезей в битка с Минотавъра. Изложбата показва двете негови версии – оригиналната и цензурираната от властите, които налагат голотата на героя да бъде прикрита от ствол на дърво. Стилистични различия, както и организационни спорове между „натуралистите“ и „стилистите“ стават причина Климт и други негови колеги да напуснат Сецесиона през 1905 г.
Специална секция събира истории и свидетелства за пътуванията на виенския художник до Италия. Тя несъмнено е страната, която Климт посещава най-често. В началото на май 1899 г. той заминава за някои северни градове заедно със своя приятел, художника Карл Мол, и семейството му. Четири години по-късно, през май 1903 г., Климт се завръща във Венеция, пътува до Равена, за да види мозайките, които събуждат искреното му възхищение. Оттам той пише на майка си, че „мозайките са с невероятен блясък“. За разлика от други художници в неговата група Климт никога не е рисувал Венеция, за своите пейзажи той се вдъхновява повече от бреговете на езерото Гарда. Художникът редовно посещава Италия, за да проучи наследството на Италианския ренесанс, изкуството на раннохристиянските и средновековни мозайки, муранското стъкло и византийските емайли, от които черпи вдъхновение за своите творби. Още приживе на Климт изложбите на картините му в Италия имат изключителен успех сред публиката и критиката.
Благодарение на пощенските картички, които художникът изпраща почти всеки ден на спътницата в живота си, дизайнерката Емили Фльоге във Виена, имаме информация за пътуванията му. От тях лъха нескрит ентусиазъм след посетеното и проученото. На изложбата са представени такива свидетелства от Венеция, Триест, Падуа, Флоренция, Пиза, Ла Специя, Верона, както и от Рива дел Гарда. Тези пътувания са важни за развитието на творческите изследвания на Климт и увеличават неговото влияние върху италианските художници.
Скоро той започва успешно да използва наученото. Доказателство за това е емблематичната „Юдит I“ (1901 г.), на която е посветена специална секция. Картината е един от женските портрети с двусмислен чар, които ще заемат важно място в неговото творчество. В периода между 1900 и 1910 г. Климт е скандален художник, който първи се осмелява да покаже очароващата го женска еротика. Юдит е легендарна библейска героиня, която обезглавява асирийския военачалник Олоферн със собствените си ръце, за да спаси еврейския народ. „Юдит“ на Климт е типът „фатална жена“, стилизирана през визуалните изкуства и литературата на онзи период.
Климт се посвещава почти изключително на женски портрети, докато мъжките са изключително редки, и то създадени в най-ранните му творчески години. Именно на женския портрет са посветени следващите зали. Представени са подготвителни рисунки и скици на женски фигури, за да се стигне до съвършената поза. Това се вижда от удивителния широкоформатен „Портрет на една дама“ (1894 г.), който демонстрира овладяване на почти фотореалистична техника на рисуване – детайлите на роклята и бижутата са впечатляващи. В малоформатния „Портрет на дама в червено“ от края на 90-те години на XIX век той преминава към импресионистична техника. Навсякъде Климт търси нови вдъхновения. Нито една композиция не прилича на друга. Повечето от поръчителите на портретите са градски богаташи или принадлежат към интелектуалния елит.
Около 1900 г. Климт открива пейзажа, който става основен елемент в неговата живопис, наред с алегориите и портретите. Той идеализира природата, целта му е да създаде безоблачен и райски свят. Прекарва лятото на 1913 г. край езерото Гарда в Северна Италия. Резултатът от петседмичния престой са два градски пейзажа – единият изгубен, другият в частна колекция, както и слънчевата „Алея в градина“.
Римската изложба е ценна и с два необикновени акцента. През 1894 г. Густав Климт и Франц Мач получават поръчка от Министерството на образованието да нарисуват монументални алегории за тавана на Aula Magna във Виенския университет. Климт прави композициите „Философия“, „Медицина“ и „Правосъдие“. В тях той представя еротиката и сексуалността така, както никой във Виена не е посмял да направи преди него. Още при първото си представяне творбите предизвикват всеобщото възмущение на обществеността. Министерството отказва да ги окачи. Климт връща предварително платения му хонорар. Две от картините попадат при частно лице, една влиза в музейна сбирка. За съжаление и трите са унищожени в края на Втората световна война. Днес ги познаваме благодарение на черно-белите снимки. Цветно е снимана само фигурата на Хигия от „Медицина“. Изследователска група използва най-новите технологии, за да извлече оригиналния цвят от черно-белите репродукции. Резултатът е представен за първи път на тази изложба.
От април до юни 1902 г. Виенският сецесион посвещава на Лудвиг ван Бетовен своята четиринайсета изложба. Най-сензационният принос е на Густав Климт със стенописен фриз с дължина над 34 метра, който се простира на височина около два метра върху три стени на стая. Климт разработва сложна програма от образи, които могат да се разглеждат като визуална интерпретация на Деветата симфония на Бетовен. За щастие фризът не е разрушен след изложбата, подобно на стенописите на други художници. Отстранен с труд от стената, попада в ръцете на частни лица. През 70-те години на миналия век е продаден на Австрия и след години на реставрация е в сградата на Виенския сецесион, където може да се види и днес. В Рим е представена част от фриза.
Последните секции на експозицията са изцяло посветени на Климт в Италия. Освен най-често посещаваната от него страна тя е и място за изложби от първостепенно значение за художника. Той участва за първи път във Венецианското биенале с две творби през 1899 г., после се завръща там през 1910 г. с отделна зала в австрийския павилион. Успехът е голям. Двойният портрет „Приятелки I“ („Сестри“) е изложен отново в Италия – 111 години след Венеция.
На следващата година –1911, е Международната изложба в Рим, а Климт е безспорният герой на австрийския павилион, проектиран от архитекта на Виенския сецесион Йозеф Хофман. В пресата залата „Климт“ често е наричана „храм“ поради полукръглата си форма и почти сакралната аура. Художникът представя осем картини и четири рисунки – портрети, пейзажи, алегорични сюжети. Сред тях е „Целувката“, портрети на г-жа Витгенщайн и на Емили Фльоге, две сложни символистични произведения – „Смърт и живот“ и „Справедливост“.
На 6 февруари 1918 г. на 55-годишна възраст Густав Климт умира от инсулт. Неговият внезапен и преждевременен край оставя недовършени някои картини, събрани в последната секция. Слабо известният му шедьовър „Портрет на дама в бяло“ омайва със своята загадъчна усмивка. Невъзможно е да откъснеш поглед и от последното му произведение, „Младоженката“, което за първи път излиза от фондация „Климт“. Това е едно от най-големите платна, рисувани някога от художника. Главната героиня спи, увита в синя мантия. До нея е изобразен мъж, чиято фигура е почти потопена и скрита в група жени, които сякаш се носят в различни посоки. Изражения на удоволствието, чиито подготвителни рисунки също са изложени. Те показват еротичните блянове на щастието, на което младоженката сякаш се отдава в блажения си сън. Силният колорит на картината и смелите цветови контрасти доказват, че творбата е от късния период на Климт. В израза на лицето има нещо неразгадаемо. Какво е искал да изрази Климт, никога няма да разберем.
Кулминацията в изложбата е финалната зала „Преоткритият шедьовър“. „Портрет на една дама“ (1916–1917) е от последните платна на художника. Мазките, нанесени някак набързо, издават по-емоционален подход, близък до експресионизма. На 22 февруари 1997 г. тя е открадната от галерия „Ричи Оди“ в Пиаченца по неизвестен и до днес начин. Откриването на картината почти 23 години по-късно – през декември 2019 г., е още по-загадъчно и от кражбата ѝ. По време на градински работи по външната стена на музея в Пиаченца в едно малко помещение, затворено с врата без ключалка, е открит найлонов плик, в който е „Портрет на една дама“. Така тази картина, която радва римската публика, става една от трите творби на Климт, налични в италианските музеи.
Положителните рецензии и репортажи, които се появяват във вестниците от онова време, и не на последно място купуването на две важни картини на Климт от италиански културни организации показват, че никоя друга страна освен Австрия не разбира изкуството на виенския майстор така, както Италия.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук