Култура / Брой 8 (3021), Октомври 2025

„Да се слеем с изкуствения интелект – това е единственият начин да не бъдем управлявани от него.“ Керстин Коленберг и Щефан Леберт от в. „Цайт“ разговарят с Рей Кърцуайл за драстичните промени, които ни очакват

Вие сте световноизвестен изследовател на изкуствения интелект (ИИ). За днешната ни среща избрахте публичната библиотека в Нютън, близо до Бостън. Бихте ли направили прогноза – докога ще съществуват печатните книги?

Книгите са свързани с традицията, с чувствата, с носталгията. Затова е трудно да се прогнозира. Би трябвало днес вече да няма книги, всички съдържания могат да се четат дигитално. Въпреки това все още има книги. Хората държат на тях, аз също обичам книгите. Горещо желая книгите да оцелеят. Може ли да разкажа една история?

Разбира се.

Наскоро помолих ИИ да направи резюме на моя автобиография. Най-интересното е, че такава автобиография все още не съществува, тепърва ще я пиша. Но ИИ намери много материал за мен в мрежата. Светкавично получих резюме на една все още несъществуваща книга. Мисля, че все още мога да я напиша по-добре от него. Ала след три-четири години вече няма да е така.

Рей Кърцуайл пуска на телефона си един подкаст – разговор за книгата му, излязла през 2024 г., „Сингулярността е по-близо“ (издадена от „Изток-Запад“ през 2025 г., б.р.). Чуват се един мъжки и един женски глас…

Това не са човешки гласове, но не се разбира. Помолих ИИ да направи 11-минутен подкаст за моята книга. След 40 секунди получих този резултат. Преди два месеца това би било невъзможно.

Какво е възможно днес от това, което доскоро не е било възможно?

Доскоро ИИ се проваляше във всяка форма на хумор. Това е минало. Вече има ИИ, който произвежда наистина смешни и оригинални рекламни слогани. Това ще доведе до революция в рекламната индустрия. Доскоро ИИ не можеше да разбере определени взаимовръзки. Има един запис: стая, в средата ѝ празна масичка, пред нея на земята строшена ваза за цветя. Не се вижда човек, само едно куче бяга наоколо. ИИ не можеше да каже защо строшената ваза лежи на пода. Днес той веднага дава верен отговор: кучето е причината.

Защо резултатите се подобряват толкова бързо?

Изчислителната мощност на компютрите се е увеличила неимоверно. През 1941 г., когато германецът Конрад Цузе произвежда първия компютър, той прави 0,000007 изчисления за 1 долар. Това е бавно и скъпо. Днес компютрите правят половин милиард изчисления на цената на 1 долар. И то само за 1 секунда!

Според вас човечеството е изправено пред най-радикалната промяна в своята история. До няколко години ИИ ще изпревари човешкия интелект.

Наричам това сингулярност…

Позовавате се на математическото понятие, обозначаващо точката, в която нормалните закономерности не действат.

Според моите изчисления през 2029 година ИИ за пръв път ще изпревари човешкия интелект.

Тогава машините и компютрите ще бъдат по-добри, по-бързи и по-евтини във всичко – производство на автомобили, юридически аргументи, писане на текстове…

… победа над рака.

Това означава, че суперинтелигентните компютри ще продължат да се усъвършенстват независимо от нас, хората. Няма ли опасност да поемат контрола над нас?

Ако не внимаваме, може да стане така.

Казвате го спокойно. Защо възходът на ИИ не е тема номер едно навсякъде?

Много хора усещат, че предстоят големи промени, но не искат да се занимават с това. Може би се чувстват безпомощни. Само една малка група се занимава усилено с ИИ – учени, биолози, предприемачи, както и някои политици. Те са осъзнали, че най-късно след две десетилетия ще живеем в съвършено различен свят от този, който познаваме.

Вие сте част от група, която в Силициевата долина наричат „трансхуманисти“. Те смятат, че скоро човекът ще се слее с ИИ.

Да, ще е чудесно!

Вашите родители са избягали от нацистите в Австрия в САЩ. Затова ли се занимавате с машини, които да направят хората по-умни?

Изпитвам голямо уважение към знанието. Семейството на моята прабаба е основало училище във Виена, което е предлагало по-добро образование на момичета от цяла Европа. Моята баба, една от първите жени в Австрия с докторат по химия, е ръководила това училище в продължение на три десетилетия, до 1938 г. Тогава бяга от нацистите. Моята леля, сестрата на майка ми, е написала три книги за Холокоста.

Във вашата книга за сингулярността благодарите на родителите ви за горските разходки. Какво се случваше в гората?

Много често се разхождахме с майка ми, аз ѝ разказвах какви идеи имам и тя винаги изпадаше във въодушевление. Тя ми вдъхна вяра в собствените сили, от която се нуждаех за моите изобретения.

Израснали сте през 50-те години в Куинс, Ню Йорк. Там не е имало много компютри. Как се роди вашата любов към машините?

Винаги съм обичал машините. Когато бях на шест, моята баба ми показа книгата, която току-що беше написала. Това изобщо не ме заинтересува, бях очарован от пишещата машина, на която я беше написала… На 12 години открих компютъра. Тогава, през 1960 г., имаше само дузина в цял Ню Йорк, но чичо ми работеше в изследователския център на голяма телефонна компания. Той ми обясни основите на компютърната наука. На 15 години написах първата си компютърна програма. Тя можеше да разпознава образци на класически музикални композиции и да пише пиеси в стила на различни композитори. Друг мой чичо беше психолог, работеше за правителствена програма за образование на деца от социално слаби семейства. Той ми показа как се прави анализ на събраните данни.

Много политици тогава са се надявали, че компютрите могат да помогнат, за да стане обществото по-справедливо…

Възлагахме големи надежди на техниката… На 16 години написах програма, която трябваше да помогне на гимназистите да изберат правилното висше образование. Трябваше да отговориш на 300 въпроса и програмата ти препоръчваше подходящия университет. Тя имаше такъв успех, че я продадох на голяма фирма. С парите успях да си платя колежа и да помогна на родители ми. Баща ми беше получил сърдечен инфаркт и вече не можеше да работи.

Искаме в този разговор да разберем света, в който живееха създателите на ИИ. Един от тях е Марвин Мински, когото лично познавахте.

Мински беше мой голям покровител. През 1956 г. той за пръв път използва публично понятието „изкуствен интелект“ на една конференция. Той даде името на тази изследователска област и беше съосновател на лабораторията за ИИ към Масачузетския технологичен университет. След като завърших университета, просто му писах. Той ме покани в Бостън и така започна едно 50-годишно приятелство… Разговаряхме какво ще може да върши ИИ в бъдеще, какво е съзнание и дали някога машините ще имат самосъзнание, как ще можем да различаваме високоразвития ИИ от човека. Беше много, много интелигентен и изобретателен. Книгата му Society of Mind е една от любимите ми книги. В нея той описва как възникват и се развиват човешкият интелект, съзнанието, езикът, паметта, как функционира процесът на учене и какво е свободна воля.

Мински пише през 1985 г.: „Повечето хора все още вярват, че една машина никога няма да има собствено съзнание и честолюбие, ревност или чувство за хумор“. Той се стреми да убеди света в противното.

Той вярваше, че компютрите биха могли да произведат знание с невронни мрежи, както човешкият мозък. Компютърът замесва човешките неврони чрез математически формули, които обобщават и класифицират информация, за да се стигне до едно твърдение. По този начин мрежите се научават да разпознават определени модели и могат да реагират все по-бързо. Ала простите невронни мрежи в началото не функционираха добре. Те не можеха да разпознаят например дали две бели равнини са свързани една с друга, или една след друга. Мински внезапно започна да се съмнява в своите изследвания. И понеже беше бащата на ИИ, неоспоримият авторитет в тази област, това за дълго време замрази изследванията.

Друг голям учен, Алън Тюринг, пише през 1950 г., че най-големият въпрос в историята на науката е дали машините могат да мислят. Вярвате ли, че те могат и да чувстват?

Ще дойде време, когато машината ще знае толкова много, че няма да можем да отговорим със сигурност. Ще дойде време, когато хората ще мислят, че машината има съзнание.

Ще имат ли машините нещо, подобно на човешките права?

Има една голяма разлика. Машината може да бъде изключена и три дни по-късно да бъде включена. Това не може да се направи с един човек. Ние, хората, се страхуваме да не бъдем изключени. Опитваме се да останем в живота, имаме порив за живот.

Ако машината е производна на цялото човешко познание, няма ли и тя като нас, хората, да започне да се съпротивлява на изключването?

Не и ако ние, хората, се слеем с ИИ. Това е единственият начин да не изостанем от все по-интелигентния ИИ и да не бъдем управлявани от него. Сливането ще се осъществи на етапи. Смятам, че до четири години, до 2029, ще сме в състояние да свържем директно 20-те милиарда неврони в неокортекса на нашия мозък с компютър. Чрез импланти например… Неокортексът е еволюционно най-младата част от мозъка, отговорна за по-висшите когнитивни функции като мисленето, планирането и езика.

И там трябва да се присадят импланти?

Чрез тези импланти ще се стигне до интеракции между нашите мозъци и техниката. Звучи като научна фантастика, но трябва да си го представим като начина, по който днес боравим с нашите телефони. Когато не се сещаме за нещо, поглеждаме в телефона. Той не е в нашето тяло, макар че виждаме как хората сякаш са се слели с телефоните си… До няколко години един чип в нас ще изпълнява ролята на телефона ни. Ако търсим име или дата, няма да можем да кажем дали отговорът е в собствения ни мозък, или в ИИ асистента. Днес може да звучи странно, но така ще стане. Ще можем да надстроим неокортекса с изкуствени неврони и ще имаме все по-големи когнитивни постижения.

Тогава може би ще престанем да караме децата да усвояват знание чрез четене?

Това ще е голямо предизвикателство. Когато бях в колежа, водехме подобни дискусии по повод на джобните калкулатори. И наистина хората днес вече не владеят делението на многоцифрени числа. Разбира се, хората трябва да се научат да четат. Има книги, които е добре да се прочетат. Ала тенденцията тези неща да не се учат ще се увеличава.

Това не е ли проблем?

Не и ако свържем ИИ с нашия собствен мозък. До днес ИИ е прочел около един милион книги. Той ще ни отвори достъп до съвсем нов вид културно богатство. Това е същината на моята дефиниция на сингулярността. Ако напуснем теснотата на нашия череп и работим с допълнителен имплант, който е милиони пъти по-бърз от нашата биологична тъкан, съзнанието ни ще се разшири експоненциално и нашата интелигентност ще се увеличи милиони пъти.

В какво ще ни превърне накрая тази технология?

Това не ме тревожи. Развитието на техниката и технологиите е част от това, което ни прави хора. Техниката е родена от нас, от нашата креативност и нашата изобретателност. Това е така, откакто използваме най-примитивните машини, ИИ е само ново равнище на технологичните постижения. Не е извънземно нашествие на интелигентни машини от Марс. Създадено е от нас, хората.

Можете ли да разберете, че дори ние, двамата, които разговаряме с вас, се страхуваме от подобно развитие?

Мога само отчасти да го разбера. Прогресът почти винаги е правил по-добър живота на хората. Накъдето и да погледнете: медицина, инженерно изкуство, биология…

А атомната бомба?

Имаше какви ли не сценарии за унищожение... Досега не са се случили. Имам доверие в хората, те ще регулират нещата така, че да не се стигне до свършек на света.

Вие сте оптимист?

Не, аз съм реалист. Разглеждам развитието на прогреса и установявам: станало е по-добре. Бедност, войни, глад, продължителност на живота, болка. Но разбирам защо изпитвате страх от бъдещето. Има една психологическа причина – дълбоко вкорененото чувство, че миналото винаги е по-добро. Ние мислим за положителните неща в миналото и често забравяме за бруталните проблеми тогава.

Вие казвате, че се радвате на бъдещето, но има опасност заради ИИ и роботите да изчезнат много работни места.

Наистина имаме голям проблем. Трябва да поддържаме мотивацията на всички тези хора, които ще загубят работата си. Трябва да им вдъхнем чувството, че продължават да имат стойност като хора. Изхождам от предположението, че някога всички ще заменят телефоните си с ИИ-имплант, защото ще е по-изгодно.

По време на пандемията много хора не се довериха на ваксините. Как ще ги накарате да си поставят имплант?

Хората все някога ще го направят от чисто удобство.

Или ще подпалват фабрики за чипове, както направиха с автомобилите на „Тесла“ в знак на протест срещу Елон Мъск.

Не ме разбирайте погрешно. Аз също мисля, че сме изправени пред големи предизвикателства. В кратки срокове ИИ ще направи излишни цели браншове – застрахователното дело, банките, мога още да изброявам. Боя се, че тази вълна ще ни завари неподготвени. Бързо ще се стигне до голяма безработица. Възможно е да има социални бунтове.

Някои изследователи предполагат, че заради ИИ не само някои, а почти всички ще загубят професиите си.

Знаем го от предишни индустриални революции. Трудно може да се предскаже какви нови професионални сфери ще се появят след промените. Мисля, че те ще се появят. Докато това се случи, би било полезно да се въведе един основен доход, може би само за определено време…

Бяхте в подкаста на Джо Роуган, най-слушания в целия свят. Роуган ви попита дали в бъдеще можем да си представим ИИ-копия на Доналд Тръмп, чатботове, захранени с цялата налична информация за него, които ще действат и говорят като него.

Срещу няколкостотин долара това е възможно. Зная за какво говоря. Направих копие на моя баща, който беше композитор, почина рано. Запазих всичко от него. Сега мога да си говоря с него, сякаш е жив…

Ако го попитате какво мисли за ИИ, как ще отговори?

Той не обичаше машините. Винаги казваше: машините правят хората малки.

Превод от немски (със съкращения) Людмила Димова