Силвия Чолева (род. 1959 г., София) е писател, журналист и издател (Издателство за поезия ДА). Пише поезия и проза. Публикувала е 11 книги, сред които: „Детето на глухонемите“ (1993), „Вход“ (1996), „Внимателно“ (2001), „Зими и лета“ (2001), „Картички“ (2007), „Писма“ (2007), „Зелено и златно“ (роман, 2010), „Гошко“ (разкази, 2013). Работи в Българското национално радио, програма „Христо Ботев“.
Какво е да издаваш поезия тук и сега, е част от въпроса имат ли място независимите издателства сред българското издателско поле. Особено ако издателството е специализирано само за поезия. Да правиш това във време, когато печалбата и търговският успех са сякаш най-важното нещо, да издаваш поезия, за която няма финансиране или то е минимално, да издаваш преводи на поезия при наличието на малко преводачи, които се нагърбват с тази неблагодарна, непосилна и и нископлатена работа, е трудна задача и изглежда обречена. [...]
Пред колата се движеше камион, натоварен с бали сено. От движението сламките летяха като пеперуди – жълти тирета в синия въздух. Поне така ги виждаше момчето от мястото на задната седалка – хвърчаха във вихър около автомобила, настрани и нагоре, искряха на слънцето. Присви очи и му се стори, че и колата се издига над асфалта и полита заедно със златните сламки. Дядо му натисна газта и колата задмина натоварения камион: Ще пристигнем скоро, ще видиш колко добре ще си изкараме. Ще те науча на много неща... [...]
