Култура / Георги Марков
За Цветан Стоянов
Цветан Стоянов си отиде. Преводачът, писателят, човекът. Трудно е да се приеме смъртта на човек, който през целия си живот е бил олицетворение на жизненост. Има загуби, които засягат по-големи или по-малки кръгове от хора, една или друга класа, една или друга партия. Има загуби, чийто трагичен ефект бързо се стопява във времето. Смъртта на Цветан Стоянов действително засегна всички ония, които чувстват своята принадлежност към българската нация, в чиято култура той заемаше особено място. [...]
Мисли по път – непубликувано
Отново думата „чужбина“ означава за мен най-примамливо царство от чужди, непознати цветове, от непознати думи и звуци, от светлина и простор, пълни с оптимизъм и чувството, че планетата ти принадлежи толкова, колкото и ти принадлежиш на нея. Мисля, че за нас, днешните българи, живели под произвола на крепостния режим, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб. [...]
Дневник 1969 г. – непубликувано
Сигурно всичко е много просто, животът на хората – земни форми, животът на природата – земна форма, и животът на духа – земна форма, ти чувстваш присъствието на тази начална и крайна простота, ти я търсиш, за да намериш чрез нея себе си, да определиш определимото, да свалиш от себе си бремето на самонепознаването, да изскочиш жив или мъртъв от световната инерция, да надвиеш всемогъщия начален тласък, който те води в пълна неизвестност. [...]