Доц. Милена Блажиева е ръководител на катедра „Визуални изкуства“ във Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава история на световното и българското изобразително изкуство. Авторка е на „Книга за учителя по изобразително изкуство“ за 6 и 7 клас (2017, 2018 г.), на множество статии в сборници и научни списания.
125 години от рождението на Дечко Узунов са повод СГХГ да включи в календара си редица събития, посветени на големия български художник. Успоредно протекоха две изложби: едната – в самата СГХГ, е под надслов „Дечко Узунов. Съзидания“, а втората – „Дечко Узунов. Религиозно монументално изкуство“, е подредена в ателието на художника. Заедно с показаните в предходните месеци експозиции настоящите изложби очертават сложния, изпълнен с множество смени на посоката професионален и житейски път на художника. [...]
Преди 10 години Кольо Карамфилов си отиде от този свят, броени дни след като навърши 50 години. В памет на художника в САМСИ се откри изложба, припомняща посоките, в които той работеше от началото на 90-те години до последните си дни. Експозицията включва селекция от произведения предимно от частни колекции, с изключение на няколко графики, собственост на НХГ. Преди да представя експозицията, иска ми се да засегна някои проблеми, които изложбата на Кольо Карамфилов извади на повърхността. [...]
Иво Бистрички се придържа към лаконична образна система и сдържан пластичен език и колорит. Тези похвати, съчетани с големите формати, създават пространство, наситено със смисли и възможни прочити. Експозицията, решена като единно цяло, е художествена, но и философска интерпретация на въпроси, които стоят пред човека от зората на цивилизацията и пред които всеки един от нас се озовава в един или друг момент от жизнения път: „Бог съществува ли?“ и „Що е то човек?“. [...]
Николай Майсторов не прави църковна живопис и не следва ортодоксалния канон. Това обаче не означава отсъствие на духовност. Напротив – всяка следа от движението на четката върху повърхнината, всяка линия, всяко цветно петно са заредени до краен предел с духовно напрежение. Художникът притежава особена, изострена чувствителност. За него вярата в Бога не просто не поставя ограничения пред духа и съзнанието, а тъкмо обратното – именно тя му позволява дълбоко да съпреживее историята, разказана в Евангелията. [...]
