Валер Новарина

Валер Новарина е роден през 1947 г. в Женева. Учи философия и литература в Сорбоната. Той е практикуващ католик. През 1974 г. е поставена първата му пиеса „Летящото ателие“. Следват творбите „Драмата на живота“, „Вие, които обитавате времето“, „Аз съм Плътта на човека“, „Градината на признанието“, „Червеният произход“, които Новарина определя като свръхдиалогизирани романи, монолози на много гласове, поеми в действие, които сам поставя на сцена. Новарина е автор и на „теоретични“ съчинения: „За Луи дьо Фюнес“, „През материята“, „Пред словото“, „Опакото на духа“, „Светлините на тялото“, „Аз, ти, той“, „Четвъртото лице на отделното“. Известен е и със своите „пърформанси“, в които съчетава рисуване, слово, музика и видео. 

Театър и тайнство

Парадоксът е, че думите служат, но само Словото освобождава. Всичко може би е центрирано около вдишването. То носи в себе си диалектика, а диалектиката е фаза на мисълта. Става дума за нещо, идващо не от книгите, а от постоянното наблюдение на актьорите. Мисля, че вдишването пред-образява мисълта. Тогава имаме мисъл, а не изфабрикувана идея, която обръщаме чрез думите. Думите не изгарят в аутодафето на четенето, те винаги са в състояние на възпламеняване. Заплахата е, че хората ги превръщат в невидими идоли. [...]