Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

С Андрей Хадживасилев, режисьор на филмите „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“, разговаря Елена Владова

Българското игрално кино за деца и юноши търси път към зрителите. По време на фестивала „Златна роза“ филмът на Андрей Хадживасилев „Случаят Тесла“ се прожектира в пълната Зала 1 на Фестивалния комплекс във Варна и получи наградата на публиката. Режисьорът, вече познат със „Случаят Кюри“, заявява, че е открил призванието си във филмите за младежка аудитория и в работата с деца. „Случаят Тесла“ ще тръгне по екраните в страната през април догодина, а дотогава ще участва във фестивали.

Накъде след националния фестивал „Златна роза“?

Международната премиера на „Случаят Тесла“ е на Международния филмов фестивал за детска и младежка публика в Шлингел, Германия, през октомври. В детското кино конкурсният характер не е толкова важен, но е хубаво, че всички фестивали имат детско жури. Имам покани и от директорите на други филмови фестивали – в Монреал, в Пусан, Южна Корея. Миналата година бях поканен в Европейската асоциация на киното за деца и младежи (ECFA). Тези контакти станаха възможни чрез нея. В асоциацията членуват голяма част от международните филмови фестивали, специализирани за детска и младежка публика, творци, както и организации, които се занимават с образование във филмовата сфера. Целта е да има обмен и помощ между членовете, за да предлагаме на детската публика по-качествено съдържание.

Защо се насочихте към киното за деца и юноши?

Гледам непрекъснато филми за деца и с деца. Трябва да се прави разлика между двата вида. Когато в един филм участват деца, това не го прави автоматично детски. Нашият филм „Случаят Тесла“ е класически приключенски семеен филм. Обичам общуването с деца, с моите актьори. През изминалите две години, когато заради пандемията спряха публичните събития, единствено общуването с деца ме разтоварваше. Дори и само по интернет. С моите актьори, с които съм работил по-дълго, като Мартин Паунов, който е в ролята на Тони в „Случаят Тесла“, сме приятели, ходим на театрални представления, били сме заедно на ски. Хората мислят, че децата, които се появяват в моите филми, са ми роднини, а не е така. Просто се харесваме. Децата усещат дали отношението ни към тях е искрено.

Киното за деца и юноши е забравен жанр през последните години у нас.

Не е лесно да се снимат филми за деца. Няма много такива заявки в българското кино. Аз трайно работя в тази посока, такива са и следващите ми проекти – по класически произведения и по едно съвременно. Когото преди време разглеждахме проект на Стратегия за развитие на българската култура, в целия файл само на две места се срещаха думите „дете“ и „детски“, и то по повод на книгоиздаването и театралното изкуство. За съжаление у нас няма дългосрочна стратегия в културата и изкуствата за детската публика. Министерство на културата няма такава стратегия, всичко е на парче и се прави от ентусиасти като мен.

С какви други проблеми се сблъсквате като режисьор?

Има много неуредици, работата с деца е сложна чисто технически не само от постановъчна гледна точка, а и за продуцента. Искат се много разрешителни, няма специализирано финансиране за детски филми. Това прави детската тематика неатрактивна за режисьорите и продуцентите. През тази година има извънредна сесия на НФЦ за два нови пълнометражни и два късометражни детски филма. Поводът е 40-годишнината от създаването на „Куче в чекмедже“ и „Рицарят на бялата дама“, както и Европейската година на младежта. Съчетали са се няколко фактора, които еднократно ще обърнат внимание на киното за деца, но с два филма проблемът няма да се реши. Все пак това е добра стъпка, адмирации за директора на НФЦ Петър Тодоров.

Какво трябва да се направи генерално в тази посока?

Трябва да се променят Законът за филмовата индустрия и Правилникът за прилагането му, за да има квота всяка година за поне два игрални детски филма. Това означава поне по един на конкурсна сесия на НФЦ. Или поне, както аз съм предложил, да има допълнителни точки в оценъчните карти за детски тематични проекти. Сега, когато се конкурираме с някого от по-утвърдените режисьори, който предлага значим исторически проект или драма, детският филм е несъпоставим. Няма как да има същата успеваемост. Макар че детската тема също е много значима, но тя не се оценява отделно като такава. Например в нашия филм участват 31 деца и 39 души продукционен екип. Тези близо сто души ние изнесохме в един почти истински лагер в полите на Витоша. Екипът се извозваше, хранеше, живееше в детски екостационар, който всъщност е музей към природен парк „Витоша“, трябваше да пригодим максимално условията за това. Имахме два палаткови лагера – един истински, където бивакуваха децата, и един декор. Когато представих филма на един питчинг форум, при мен дойде канадски продуцент и ми каза: „Вашият филм изглежда изключително мащабен и скъп. Тук, в Канада, повече от 2 млн. евро не можем да си позволим за такъв филм“. Аз, разбира се, не му отговорих нищо. Ние в България успяваме с творчески ентусиазъм да правим чудеса, което наистина е прекрасно.

Кои са учителите ви в киното?

Най-много ценя работата на Иванка Гръбчева и Димитър Петров, всички техни филми са ми любими. Аз съм бил студент на Мариана Евстатиева-Биолчева. Уважавам творчеството и на тримата. Те наистина са се наложили в детското кино. Надявам се някой ден и аз да се наредя след тях.

Как откривате актьори сред децата?

Организираме кастинг. В „Случаят Тесла“ половината деца са от скаутските организации „Мадарски конник“ от Шумен и „Компас“ от Варна. Темата за скаутството се роди още при писането на сценария заедно с Виктория Пенкова. Направихме допитване до скаутите. Харесва ми идеята за взаимопомощ и подкрепа, която те изповядват, затова реших, че ще е интересно да сблъскаме дисциплинираните скаути с ученици. Кастингът за актьори в София беше отворен, явиха се около 500 деца от цялата страна. Имаше много проби. Ролите на близнаците във филма са писани за актьорите Деан и Йоан Стойкови, но и те се явиха на кастинг, за да бъде честно и да съм сигурен, макар че ги бях гледал в театрална постановка. Веднъж се разминахме на улицата и те ме поздравиха за „Случаят Кюри“, аз се обадих на сценаристката си и казах „Искам двама близнаци във филма“. На кастинга се явиха общо осем двойки близнаци, но Деан и Йоан честно си спечелиха ролите. И двамата се занимават със спортна гимнастика, имат медали от различни първенства. Мартин Паунов пък е световен шампион по карате от миналата година. Имаме много талантливи деца в различни сфери на изкуството и спорта. Българската държава трябва повече да подкрепя децата, за да станем просперираща нация.

Какъв съвет бихте дали на децата, които искат да станат актьори?

Първо, да гледат всякакви български филми, като започнат от класическите, дори и някои да им се струват бавни и наивни, защото визуалната култура на зрителите се е променила и развила. Те трябва да са запознати с началото. Второ, да се интересуват от българско изкуство, защото това ги обогатява. На моите актьори деца, с които работим, непрекъснато им пускам българска музика, български филми. Препоръчвам им и чужди класически заглавия. Още на София Филм Фест гледахме заедно „Как се научих да летя?“ на Радивойе Андрич. Наскоро говорихме за „Били Елиът“, за „Хористите“, който не е детски филм, но докосва детското сърце. „Чичо Коледа“ е страхотен български филм с главен герой дете. Важно е децата да правят това, които им харесва, за да се развиват. Има свръхамбициозни родители, които водеха на кастингите децата си, а те самите не знаеха защо идват.

Важно ли е да ходят на школи по актьорско майсторство?

Не е важно, но не се изключва. Някои от децата съм избрал от актьорски школи. Рая Георгиева, която има много ключова роля в „Случаят Тесла“, дойде случайно на кастинг, придружавайки своя приятелка. Понякога предпочитам, както се казва, диамантите да не са шлифовани и всичко да се случи в процеса на работа.

Андрей Хадживасилев е завършил Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Учил е кино, телевизионна режисура и операторско майсторство в НБУ. Специализирал е режисура и продуцентство в Киноакадемията FAMU в Прага и в Университета „Фалмут“ във Великобритания. Режисьор е на документалните филми „Паркур – начин на живот“, „Целувка за лека нощ“, на късометражния „Тони“, на детските „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“.