Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

„Аз съм пианист, композитор, диригент, критик и архитект“ – така сам се определя в свое писмо големият музикант Димитър Ненов. И във всяка една сфера той оставя уникална следа в българската култура. Много са авторите, посветили десетки страници на неговото композиторско и архитектурно творчество и епистоларно наследство. Сред тях е и проф. д-р Юлиан Куюмджиев, един от най-ревностните изследователи на музикалната ни история[1], който от години последователно се занимава с личността и творчеството на Димитър Ненов и с упоритостта на музикален археолог непрестанно търси и открива нови материали, разкриващи важни детайли от неговия живот. Така, издирвайки следи за Димитър Ненов в Дрезден, той попада в Техническия университет (бившето Кралско саксонско техническо висше училище), където Ненов следва архитектура между 1920 и 1927 г., на негов личен фонд – съхранена (цели 100 години!) папка с различни документи.

В книгата „Архивът на Димитър Ненов в Дрезден“ (издание на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2023 г.) проф. Куюмджиев предлага информация и за самия Технически университет, с неговата история от 1828 г., и за редицата българи, получили образованието си там през 20-те години на ХХ в. А представените 83 отделни документа от личната академична папка на Ненов авторът не само прецизно систематизира по раздели (биографични, творчески, кореспонденция) и подробно коментира, но съпоставя и с данни за същия период от архива на БАН, както и от различни други публикации – авторски изследвания, спомени, писма, енциклопедични материали. И в този широк контекст на съвкупно документално анализиране Юлиан Куюмджиев съумява да съгради за първи път една по-цялостна представа за малко познатия дрезденски период в живота на композитора.

Димитър Ненов неслучайно избира Дрезден – там, следвайки архитектура, едновременно има възможност да учи и музика въпреки нежеланието на родителите си. Германия по това време привлича с авангардното си изкуство, към Мюнхен и Берлин също се насочват много българи – музиканти, художници, писатели, които след това проправят пътя на новите, модерни тенденции в българската култура. Но студентските години за младия Ненов са особено труден период, той заминава без подкрепата на семейството си, без никаква издръжка, дори без да знае езика (но удивително бързо го научава). И от архивните документи се разбира, че за да внася таксите в университета и да си осигури квартира (която сменя 11 пъти през тези години), е трябвало да работи по 7 часа на ден като пианист в кино и като музикален ръководител на балетната трупа на Теа Йолес, а същевременно взима и уроци по пиано и композиция. Трогателни са в преписката му с университетската администрация извиненията за закъсняла такса, молбите за отлагане на изпити, защото сам се издържа и е пренатоварен с работа. Но сред молбите за отсрочка на изпити се посочват и ангажиментите му вече като концертиращ пианист с многобройни гастроли в различни градове, както и извън Германия – в Копенхаген, в Чехия (запазен е афиш от участието му като солист в Петия концерт на Бетовен със Симфоничния оркестър в Боденбах). А в този период са се раждали и първите му произведения – Първа симфония, „Поема“, „Балада“, Четири сюити, Соната за цигулка и пиано, две сонати за пиано, „Киносюита“ и други клавирни творби. Изумителна работоспособност, предсказваща бъдещата му всестранна активност в България – като творец, носител на модерността в българската музика от първата половина на ХХ век, един от основателите на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“, изключителен пианист, професор в Държавната музикална академия, пръв музикален уредник в Радио София и архитект, построил редица сгради в различни градове на страната.

Представянето на книгата в Съюза на архитектите в България бе на фона на изложбата „Архитектът Димитър Ненов“ с фотоси на осъществени или замислени като идеи проекти. Вечерта завърши с клавирни творби от дрезденския период на Ненов: „Медитация“ в изпълнение на Михаела Михайлова и част от „Киносюита“, интерпретирана със силно въздействащо вдъхновение от проф. д-р Ромео Смилков, автор на книга за клавирната музика на Димитър Ненов.