Кант между политиката и историята. Разговор с проф. Стилиян Йотов

Кант между политиката и историята. Разговор с проф. Стилиян Йотов

Кант показва, че за да може да съществува правен и миротворен ред, трябва държавите да са републики, което на неговия език означава демокрации. Второ, трябва да имаме изградено международно съобщество. Трето, трябва да бъдат признати задължително някакви човешки права, виждаме го днес в проблема с миграцията и правото на търсене на убежище. В този смисъл възниква големият проблем доколко този проект е реалистичен. Неговата реалистичност при Кант се опира на няколко аргумента. Единият е природата: самото земно кълбо подсказва множество възможности за съжителство, защото кълбото няма привилегировани точки, всички те са еднакво отдалечени от центъра. Второто важното нещо е търговията. В този смисъл Кант показва, позовавайки се Мандевил, че взаимната изгода и егоизмът могат да допринесат за общото благо. Няма някакъв Абсолютен дух, който да ръководи света, виждаме едни инерционни моменти, може би дори предразумно морални, които ни тласкат към някакво съжителство и към усъвършенстване. В този смисъл глобализацията, каквито и да са критиките към нея, се опитва отново да ни говори на космополитен език. За съжаление, фразата „русский мир“ няма нищо общо нито с мира, нито космополитизма. [...]

Животът и учението на Кант

Най-ранните детски и младежки години на повечето велики хора излъчват своеобразно сияние, което ги осветлява сякаш отвътре – дори и когато младостта им е преминала под натиска на нуждата и суровата външна принуда. Ала когато Кант по-късно обръща поглед към младостта си, тя не му се явява в светлината на въображението, на идеалния спомен. С преценките на зрелия разсъдък той вижда в нея само време на интелектуална незрялост и нравствена несвобода. [...]

Прелиминарни членове към вечния мир между държавите

Държавата не е (както земята, върху която има седалището си) имущество (patrimonium). Тя е общество от хора, над което никой друг освен сама тя не може да заповядва и да разполага с него. Но да се присади като калем към друга държава, тя, която сама като ствол на дърво има своите собствени корени, означава да се унищожи съществуването ѝ като на морална личност и да се направи от тази последната една вещ и следователно противоречи на идеята за първоначалния договор, без която е немислимо никакво право над един народ. [...]

Критика на Кан(т)она

Влиянието на Кант във философията и съвременния живот е неоспоримо. С множеството си трудове той е успял да създаде дори някаква шаблонност на „добрата“ философия. Трите критики, деонтологията, разсъжденията за изкуството и красотата с прагматичност, логика, подреденост и научна многословност успяват да опишат един завършен себедостатъчен кантиански свят. Поради тези качества и разбира се, революционните за времето си разсъждения Кант днес е всеобщо възприеман за „екземплярния“ философ. [...]

На бобена трапеза с философа

Обществото от сътрапезници на великия философ произхожда от приятелския кръг, който Имануел Кант кани всяка година в дома си за своя рожден ден на 22 април. Групата се среща там за последен път на 22 април 1803 г. На 12 февруари 1804 г. Кант умира в дома си в Кьонигсберг, град, който не е напускал през целия си живот. Докторът по медицина Уилям Мадърби, син на приятеля на философа Робърт Мадърби и сам близък до Кант, кани гостите от последния рожден ден през 1803 г. на възпоменателно тържество на 22 април 1805 г. [...]