Екип на „Култура“


П.Е.Н. – България на 95. Разговор със Здравка Евтимова

Българският П.Е.Н. център още от своето създаване е бил независима организация, в която са членували такива видни създатели на словесността, каквито са били Йордан Йовков, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна. В периода 1944–1989 г. българският П.Е.Н. център все пак е успял да прояви известен характер. Мога само да предположа колко трудно е било по онова време на българските писатели да изразят онова, което мислят, прибягвайки до езоповския език, защото съм убедена, че справедливостта е заложена вътре в нас. [...]

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Смятам Булгаков за един от истинските феномени на руската култура, при това свръхтрагичен феномен. Гениален писател и драматург, който, благодарение на нестабилната си психика, острия недоимък в битово отношение, болнавостта и податливостта си към внушения (синдромът на всеобщия страх-парализа), е подложен на нечовешки издевателства от страна на Сталиновия властови апарат и лично от вожда. Нечовешки жестоко и подло е отношението към него, защото той не е заточен, не е разстрелян, не е изселен, а в действителност системно е тормозен, унижаван и държан на ръба на съществуването си поради липса на средства за храна, облекло, лекарства и нормално жилище, което, естествено, формира у него една трайна потиснатост, отчаяност и липса на нормално човешко самочувствие. Върху съзнанието му се действа на принципа на китайската капка. Но разбира се, това пък изостря погледа му към света и той започва да го възприема в рамките на големи и все по-плътни негативни метафори като ад, вакханалия, царство на сатаната, инфернален маскарад, позволява си да направи странни, неочаквани и зашеметяващи асоциации. [...]

„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

„Неистовий Раковски“. Разговор с проф. Надя Данова

Мястото на Георги Раковски е без съмнение сред най-заслужилите представители на българския XIX в. Той е публицист, историк, етнограф, деец на църковно-националното движение и създател на организираното революционно движение. Принадлежи към най-ранните поколения от българската светска интелигeнция, изиграла основополагаща роля за българската култура. Той е наистина връзката между просветителите и революционерите, изиграли ключова роля за осъществяването на тази приемственост, доразвивайки и пропагандирайки идеите на Паисий. За всички тези хора е присъща безгранична самоотверженост и готовност да работят за своя народ, но за Раковски един от първите му биографи – внукът на сестра му Нанка д-р Кръстю Раковски – е използвал и квалификацията „неистовий Раковски“. И наистина понятието „неистовост“ характеризира най-точно усилията на този ярък представител на своето време да намери решение на проблемите, които богатата на трансформации епоха поставя пред лидерите. [...]

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]