47 публикации
Култура / Екип на „Култура“
Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков
27.05
2026
Сблъсъкът между Вазов и Пенчо Славейков не е просто разминаване между двама поети с различни разбирания за поезията. Макар да живеят едновременно, те са от различни светове и дори от различни епохи. Вазов влиза в литературата доста преди Славейков и излиза от нея доста след него. Фигуративно казано, животът на Вазов включва, побира в себе си живота на Славейков. Но той не може да го види. Няма сетива за него и за всичко, което Славейков носи със себе си. Защото сетивата му са възпитани в друго време и при други условия. Пенчо Славейков прави тиха, но непоколебима революция не само в литературата, а в самото самосъзнание на българската култура. Той става знаме на българската модерност в началото на ХХ век, в която Вазов няма и няма как да има свое място, макар в исторически план да я надживява. Сблъсъкът между двамата стои формулиран върху корицата на книгата на д-р Кръстев „Млади и стари“ и в предговора към нея чрез Вазов и Пенчо Славейков критикът илюстрира основната си идея. Първият – „слязъл“ и останал до потребностите на масовия читател, вторият – неразбран, неразгадаем, изпреварил прилежащото му време. [...]
Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
20.04
2026
Ако приемем, че целта на въстанието е била жертвата на много българи, за да се стигне до намеса на Великите сили, целта несъмнено е постигната. Но от организационна гледна точка то си остава провал. Да, гюргевци действително са били готови на саможертва, но когато подготвят въстанието, едва ли предвиждат, че Втори и Трети революционен окръг няма да се вдигнат. Христо Ботев не отива да гине на Стара планина с идеята, че по пътя от Дунав до Околчица към четата му ще се присъедини един-единствен човек. Въпреки готовността си за саможертва те все пак са очаквали поне нещо мъничко да трепне в народната душа. Реалността обаче се оказва далеч по-сурова. Ако се опитаме да реконструираме техните намерения, изглежда, че са обмисляли няколко възможни сценария. Вероятно са разчитали на оптимистичен вариант, при който народът въстава масово, но са били наясно и с най-песимистичния – множество жертви и жестоко потушаване на въстанието. Мисля, че са тръгнали с идеята за успех, но са си давали сметка, че дори трагичната развръзка би могла да послужи за крайната цел. Те са били изключително интелигентни и ми е трудно да повярвам, че са били заложници на един-единствен план и че всичките им въжделения са рухнали, когато първоначалният замисъл се е провалил. Според мен са предвиждали различни варианти на развитие, но във всеки от тях целта е била да се привлече вниманието към българския въпрос. Само че на каква цена? [...]
Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
25.03
2026
Това, което изкара младото поколение по площадите, бе категоричната неприязън към модела „Борисов-Пеевски“ (или по-скоро „Пеевски-Борисов“). Много от коментарите, които чух, ме впечатлиха със своята ясна и проста позиция: „Това е недопустимо за една европейска държава“. И точно тук е ключовата промяна – за тези млади хора България е европейска държава и нейната европейска идентичност е неоспорима. Те не търсят оправдания в комунистическото минало, трудния преход, малкия мащаб на държавата, периферното ѝ място и какво ли още не. Те не са обременени от това наследство. Родили са се в демократична страна (макар и с множество проблеми), пътуват в Европа и по света и очакват от България да отговаря на онези стандарти, които са характерни и за останалите европейски демокрации. Те живеят в Европа и за тях България е Европа. В този смисъл, да, тези млади хора, които излязоха на площадите, по презумпция отхвърлят несвободата. И аз разчитам именно на тях. [...]
Търсещите промяната отвътре. Разговор с Мила Мошелова
24.03
2026
Гражданските протести в бившите социалистически държави са знак за събуждане на стар инстинкт за свобода, подет с ново чувство за отговорност и усещането за принадлежност към политическия процес. Това, което изглежда като „поредния протест“ в Румъния, Словакия, Полша, Чехия, България, Грузия, Унгария, всъщност е битка за бъдещето на целия европейския проект. Поколението Z, а и обществата ни вече не си задават въпроса как да догоним западните стандарти, а дали можем да произведем политическа промяна отвътре. [...]