Култура / Екип на „Култура“
Мирната революция, махзарът и разделенията. Разговор с проф. Милко Палангурски
Ако отворим спомените на участниците в съединистката акция, ще видим, че нерядко отношението към Съединението е крайно отрицателно, особено на онези, които падат от власт в Пловдив. Тяхното обяснение е, че това е преврат, който връща България назад, че тук става дума не за приобщаване, а за завладяване и окупация. Мисля дори да събера всички термини, с които го определят и които са повече от негативни. Особено интересно е, че всички тези хора като Михаил Маджаров, Данаил Юруков, Иван Вазов остават крайно негативни към Съединението до края на живота си. Те никога не си позволяват да кажат и една добра дума за него. Явно онова, което става на 6 септември, проваля персоналния им мотив за участие в политиката. Изведнъж се оказва, че историята ги е изпреварила за втори път. Повечето от тези румелийски водачи, т.нар. нотабили, са хора, изградени в Османската империя, наследници на стари чорбаджийски фамилии, учили в Европа. Те никога не са вярвали в силите на нацията. Това е много важен въпрос и дори мисля, че трябва да се направи проучване в тази посока. [...]
Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев
Пред творбите на гении като Томас Ман можем само да немеем в захлас, защото са недостижимо високо в литературния Олимп и колкото и да подскачаме, трудно бихме им наложили собствения си аршин, за да ги обявим за любими или по-малко любими. Мисля, че така разсъждават и повечето критици: едни превъзнасят „Вълшебната планина“, други убедено смятат, че новелата „Смърт във Венеция“ е най-съвършената творба в цялата немскоезична литература. Аз, като неистов поклонник на Гьоте (друг гений!), някак си подсъзнателно отдавам предпочитанията си на онези творби на Ман, които по един или друг начин са свързани с ваймарския олимпиец. А те са много: романите „Доктор Фаустус“ и „Лоте във Ваймар“, десетките есета и статии, асоциативните препратки в цял куп други произведения. Ценя, разбира се, чуждите мнения, ето защо се отказвам от каквито и да било класации и ще се задоволя с констатацията, че във всичките си книги Томас Ман е истински великан на словото, без когото световната литература би била далеч по-бедна. Той с основание се нарежда сред най-големите писатели на XX век и със своите романи, разкази и есета, преведени на над 40 езика и издадени в милионни тиражи, не само оказва огромно влияние на немската литература, но мнението му се ползва с авторитет по цял свят. [...]
За новата руска култура в емиграция. Разговор с Глеб Морев
Преди няколко години си мислехме, че всичко това е останало в историята, в онова време, когато говорехме за култура на метрополията и култура на емиграцията. Оказа се, че понятието политическа емиграция е живо, особено през последните 15 години. Що се отнася до културната емиграция, честно казано, не съм си и помислял, че тази страница от историята ще се повтори. За жалост, днес можем да констатираме, както и след 1917 г., че значителна част от съвременната руска култура е извън пределите на Руската федерация. [...]
Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев
В деня на атентата в самата катедрала са убити 134-ма души, сред тях – трима депутати, десет генерали, двадесет и шест офицери, кметът на София и други видни публични фигури. Впоследствие от раните си загиват и други лица, присъствали на опелото. В спомените си Александър Цанков говори за 147 жертви. Приема се, че броят на жертвите е около 150. Ранени и осакатени са 500 души, така че това е един от най-смъртоносните атентати в света. При това той е извършен на Велики четвъртък в Божия храм. Там присъстват жени и деца, прекрачва се една граница, която не е прекрачвана до този момент. Това е поредният опит на комунистите да дестабилизират държавата и да вземат властта насилствено – след транспортната стачка през 1919–1920 г. и въстанието през септември 1923 г. Коминтернът и Сталин категорично се дистанцират от случилото се, те държат да покажат, че Съветският съюз няма нищо общо със събитията в България. Георги Димитров и Васил Коларов също искат да се дистанцират. Те не желаят да бъдат обвързвани с поредния неуспех на партията, с неспособността да се предвидят събитията. Извънредно непочтено е това прехвърляне на цялата отговорност върху загиналите в атентата. Как така БКП няма отношение към атентата, след като Коста Янков е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП? [...]