Екип на „Култура“


Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Това, че са го свързвали с един-единствен негов роман, вероятно го е вбесявало, защото е омаловажавало другите му произведения, защото е било етикет, лепнат и върху творчеството му, и върху него самия. Флобер със сигурност не е искал да бъде само Мадам Бовари. Което не означава, че не е ценял тази своя творба, която го е направила известен и ценен. А за фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ – не е категорично доказано, че някога я е казал. Но да приемем, че я е казал. Срещала съм едно приемливо обяснение – Мадам Бовари е произнесено в курсив или между кавички, като заглавие. „Мадам Бовари“, това съм аз. Което променя нещата. Изглежда по-правдоподобно Флобер да се е отъждествявал с целия роман – самият той казва в писмо до Луиз Коле, че по време на срещата между Ема и Родолф е бил и листата, и конете, и произнесените думи, и червеното слънце. Да приемем най-сетне, че е имал предвид самата героиня. Независимо дали ще определим Флобер не като романтик, а като реалист, той не се е отказвал от романтичното в себе си, въпреки че, допускам, се е мразел за него. В този смисъл приемам фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ като израз на нещо като носталгична себеомраза. Двете думи сякаш се бият, но за Флобер точно те ми изглеждат правдоподобни. [...]

Достоевски и свободата. Разговор с Емил Димитров

Достоевски и свободата. Разговор с Емил Димитров

Достоевски не е идеолог на бесовете, а е техен изобличител, демистификатор на тяхното „очарование“. Да, в света на Достоевски съвместно живеят, мислят, чувстват самородни философи, чиито светогледи са непримирими и несъвместими помежду си. Забележителното тук е, че всекиму е дадена свободата за самоизразяване, авторът не пречи, а помага на героя си да реализира потенциите на своята личност, да постигне собствената си съдба. Героят на Достоевски е идеолог, той е носител и въплъщение на определена важна „идея“: Расколников – идеята на „наполеонизма“, на силната личност, на която „всичко е позволено“, за която няма закон, Кирилов – идеята за абсолютната свобода, за „своеволието“ и самоубийството, за явяването на Човекобога, Иван Карамазов – идеята за метафизическия „бунт“ срещу Твореца и неговото творение, и т.н... Именно поради принципа на обратната перспектива в света на Достоевски на преден план е поставено тъкмо онова, което се (само)изобличава, докато Истината е в дълбочината на картината, на изображението; тя не се излага, не се проповядва, а само „просветва“, истината дори не е слово и дискурс, а по-скоро Образ. [...]

П.Е.Н. – България на 95. Разговор със Здравка Евтимова

Българският П.Е.Н. център още от своето създаване е бил независима организация, в която са членували такива видни създатели на словесността, каквито са били Йордан Йовков, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна. В периода 1944–1989 г. българският П.Е.Н. център все пак е успял да прояви известен характер. Мога само да предположа колко трудно е било по онова време на българските писатели да изразят онова, което мислят, прибягвайки до езоповския език, защото съм убедена, че справедливостта е заложена вътре в нас. [...]

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Булгаков между Гогол и Достоевски. Разговор с Людмил Димитров

Смятам Булгаков за един от истинските феномени на руската култура, при това свръхтрагичен феномен. Гениален писател и драматург, който, благодарение на нестабилната си психика, острия недоимък в битово отношение, болнавостта и податливостта си към внушения (синдромът на всеобщия страх-парализа), е подложен на нечовешки издевателства от страна на Сталиновия властови апарат и лично от вожда. Нечовешки жестоко и подло е отношението към него, защото той не е заточен, не е разстрелян, не е изселен, а в действителност системно е тормозен, унижаван и държан на ръба на съществуването си поради липса на средства за храна, облекло, лекарства и нормално жилище, което, естествено, формира у него една трайна потиснатост, отчаяност и липса на нормално човешко самочувствие. Върху съзнанието му се действа на принципа на китайската капка. Но разбира се, това пък изостря погледа му към света и той започва да го възприема в рамките на големи и все по-плътни негативни метафори като ад, вакханалия, царство на сатаната, инфернален маскарад, позволява си да направи странни, неочаквани и зашеметяващи асоциации. [...]