Петър Дачев, или несекващото увлечение към Ориента

Петър Дачев е български художник и писател, чието самобитно творческо наследство заслужава по-специално изследователско усърдие. Роден в старопланинския Котел, детството му преминава в равнинния Добрич, а ученичеството му – в морска Варна. Следва две години в Художественото индустриално училище в София, но без всякакво съмнение най-същественият момент в житейската и творческата му биография представлява десетгодишното му пребиваване в Република Турция като художник на свободна практика. [...]

Археология на загубата. Разговор с Матиас Флюге

Най-дълго време ми отне да избера заглавието „Странствания из историята“, тъй като в немския език думата Wanderung има много значения и е многопластова. Може да бъде състояние на духа, но може да означава и физическо действие. Това, което Улрих прави, са своеобразни есета за човешката дейност и следите, които тази дейност оставя, без самите хора да присъстват в тях. Улрих Вюст е един от най-бавните фотографи, които познавам. Или ходи пеша, или се движи изключително бавно. [...]

Форма и звук. Разговор с Мартиан Табаков

От дете рисувам и правя скулптури. Тази линия на дейност не е прекъсвала за мен. Имах опити да свиря на цигулка и виолончело като дете, но те бяха крайно неуспешни. Песничката „Петльо герест златоперест“ се оказа непреодолимо препятствие за мен в света на музиката и така и не научих нотите, за което понякога съжалявам. На по-късен етап си взех китара и по собствена инициатива попаднах в света на музиката. Направих си училищна банда. Започнах да се уча на различни инструменти като кавал, контрабас, бас китара... [...]

Форми и стихии

Павел Койчев е сред българските скулптори, за които интересът към пластическия живот на материята е основополагащ. Творческата му енергия е насочена към процеса, в който формата се ражда и придобива художествена изразност. Модерен като възглед, той разгръща мощно творческия си потенциал след 1989 г. Ключова характеристика на творчеството на Койчев е взаимодействието на скулптурата с пространството. Едрите монументални произведения често изпълват интериора така, сякаш им е тясно и желаят да излязат отвъд него. [...]