Даниела Чулова-Маркова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2007), „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света“ (2008), „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век“ (2009) и др. Хоноруван преподавател към катедра „Стенопис“ в НХА.
В съвременното българско изкуство Надежда Кутева има разпознаваемо място. Изложбата „Места и ритуали“ в СГХГ включва произведения от различни периоди – от дипломната ѝ работа през 1964 г. в Художествената гимназия до най-нови. През призмата на времето творческата ѝ еволюция е плавна, липсват резки обрати и скокообразни промени. Изложбата носи особена цялост – тя е хомогенна и завладяваща. Ако трябва с три думи да определя творчеството на Надежда Кутева, те са: ритъм, дисциплина, устойчивост. [...]
Националната галерия дава възможност на публиката да се запознае с мащабна експозиция на художничката Елена Карамихайлова. Отбелязването на 150 години от нейното рождение е по инициатива на Пламен Петров и Рамона Димова, чиято изследователска работа е в основата на изложбите през 2025 г. Заглавието съдържа идея за устойчивост и внушава постоянство въпреки обстоятелствата – социални, институционални, лични. „Сама“ може да се разчете като осъзнато усамотяване, но и като жест на еманципация. [...]
В началото на 2026 г. софийската галерия „Лоранъ“ представи изложбата „Непознати и неразпознати автори“, провокирайки любопитството на публиката с изключително интересни въпроси за колективната атрибуция, за ролята на зрителя, за авторството, експертизата и индивидуалната субективност. Експозицията, която продължава до 14 март, събира 32 картини от няколко колекции, съхранявани през годините, без да са били до момента обект на задълбочено проучване. [...]
След мащабната ретроспектива, осъществена през 2013 г. от куратора Пламена Димитрова-Рачева, втора изложба търси мястото на Бистра Винарова в българското изкуство, като предлага нови перспективи за неговото разбиране. Този път виждаме концептуално изследване на портрета с цел осмисляне на биографията на Бистра Винарова и писателя и дипломат Симеон Радев в широк културен контекст. Проблемният подход към изложбата гравитира около въпроса: Какво означава „отвъд портрета“? [...]
