Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 8 (3031), Октомври 2026

22 10

Форма и звук. Разговор с Мартиан Табаков

От Яна Костова 0 коментара A+ A A-

Мартиан Табаков е носителят на наградата БАЗА за 2026 г. За многопосочните му търсения и музикалните му скулптури с него разговаря Яна Костова

И тази година конкурсът за наградата БАЗА за съвременно изкуство предложи интересна експозиция на втория етаж на Софийската градска художествена галерия. От петимата номинирани наградата получи Мартиан Табаков, който откри изложбата с кратък пърформанс на „Звуков обект номер 7“. Зооморфната скулптура, наподобяваща скелет на отдавна изчезнал животински вид, позволява и разнообразни музикални интервенции.

Мартиан Табаков е интердисциплинарен артист, завършил е специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия и е специализирал в Кралската художествена академия в Антверпен, Белгия. От десетина години заедно със свои колеги разработва студио „Белка“ и също така е познат на публиката като член на експерименталната група „Каке?“.

Кое беше водещо при вас първоначално: музиката или изобразителното изкуство? На кой етап решихте да ги съчетаете?

От дете рисувам и правя скулптури. Тази линия на дейност не е прекъсвала за мен и може да се каже, че оттам тръгвам. Имах опити да свиря на цигулка и виолончело като дете, но те бяха крайно неуспешни. Песничката „Петльо герест златоперест“ се оказа непреодолимо препятствие за мен в света на музиката и така и не научих нотите, за което понякога съжалявам. На по-късен етап си взех китара и по собствена инициатива попаднах в света на музиката. Направих си училищна банда. Започнах да се уча на различни инструменти като кавал, контрабас, бас китара и различни духови инструменти. Сега съм част от постпънк формацията „Каке?“, с които скоро ще представим втория си албум.

По време на обучението си в Художествената академия вследствие на някои скулптурни процеси осъзнах, че звукът и формата са силни партньори, и започнах да създавам обекти с цел звукоизвличане.

Как се насочихте да следвате скулптура?

Това за мен не беше под въпрос. Още преди гимназията бях убеден, че искам да се занимавам с изкуство. Обучението ми в тази посока започна донякъде в НГПИ „Свети Лука“, където завърших художествена обработка на метали. Имах изключителен късмет да попадна в това училище и там имах преподаватели, които ми дадоха много. Впоследствие се записах в Академията. Това е място, към което имам смесени чувства, и ми трябваше известно време да се адаптирам. В крайна сметка, попаднах на проф. Емил Попов, който ми беше водещ преподавател, и нещата потръгнаха в добра посока. Към края на следването си вече се чувствах свободен и успях да извлека максималното от тази наистина важна, но все пак тежка институция.

Какво ви даде специализацията в Кралската художествена академия? Как бяха приети вашите проекти там?

Този период беше много важен за мен и успя да ме извади от коловоза, в който бях попаднал. Може да се каже, че учебното заведение там е с класическа насоченост, в смисъл че се работи с глина и се правят етюди по модели. Те много добре съчетават това с разбирането за съвременно изкуство и ми отвориха очите за това, че всички тези похвати на скулптурата са средство, а не крайна цел. С опита си оттам вече бях много по-уверен какво търся в изобразителното изкуство. Всъщност там попаднах по време на втори курс от обучението си в НХА. Когато се върнах в България, можех да използвам времето си в Академията много по-пълноценно, защото знаех кое ми върши работа. Не мога да кажа, че съм направил особено важни проекти, докато бях в Антверпен, или че преподавателите са ме оценили високо, но приемам времето, прекарано там, за особено градивно.

Вие сте един от съоснователите на студио „Белка“, което през последните години се превърна в едно от най-оригиналните независими пространства в София. В какво се крие неговата аура?

„Белка“ е споделено пространство за творене, а не място за събития в истинския смисъл на думата. Мисля, че хората изпитват искрено удоволствие да виждат творчеството в процеса на създаването му. До такава степен, че често са разочаровани от крайния резултат. Допирът до „кухнята“ създава усещането за толкова много възможности, благодарение на което посетителите ни се чувстват вдъхновени. Мястото е гръндж, мръсно е, не е особено подредено, по размери е внушително и е препълнено с толкова много неочаквани предмети: има репетиционна, място за работа, двор и купища боклуци. Съчетанието от всичко това дава усещането за свобода и творчески дух.

Вашите скулптури са изработени с наглед подръчни материали и са отворени за взаимодействие, при което се разкриват и като експериментални музикални инструменти. Щом те могат да участват пълноценно в изложба, биха ли могли да функционират и в цялостен концерт и какво би било звученето? На откриването дадохте тон със своя пърформанс, може ли това изпълнение да прерасне в симфония?

Не бих нарекъл използваните материали подръчни. Дълго време разработвам варианти за различните детайли, за да постигна максимален резонанс. Въпросните скулптури са своеобразен баланс между формата и материята. Най често използвам нисковъглеродна стомана, шперплат, дървени плоскости, пластмаса и играя с дебелините, размерите и пропорциите. Съчетанието между тези елементи позволява прехвърлянето на вибрациите и превръщането им в звук. Наистина ползвам пластмасови бутилки за резонаторни тела, но и те минават през термична обработка и формуване, преди да влязат в употреба.
Някои от обектите бих определил като прототипи за потенциален завършен инструмент.

При всяко участие на музикалните ми скулптури в изложба или друг вид събитие задължително правя откриващо изпълнение. Понякога сам, друг път заедно с гост музиканти. Винаги съм се придържал към импровизационния подход. Възможно е да се създават конкретни музикални произведения, но до момента не съм се фокусирал върху това. В бъдеще планирам сътрудничество с композитор за създаването на музикална творба, включваща инструментите ми, но имам още работа до този момент. На този етап не мога кажа как точно би звучало такова произведение. Преди да стигна дотам, ще е необходимо да направя проби с различни стандартни музикални инструменти. Звуковите обекти, които съм направил до момента, не са подчинени на определен музикален строй. Това дава известна свобода – този, който свири, трудно ще попадне в стандартни фрази, а по-скоро ще започне дълъг опознавателен процес, в който ще се натъкне на неочаквани хармонии и звуци. Това смятам, че води до нестандартни композиции, и го приемам за положително качество.

Какви са вашите впечатления от българската публика като артист и музикант?

Мисля, че имаме много отдадена публика за всички форми на изкуството. За съжаление, тези хора са малко на брой. Струва ми се, че времената са силно динамични и все повече хората очакват нещо бързо разбираемо, внушително и най-вече фотогенично. Както и да го погледнем, културата е сфера, която изисква огромна грижа от страна на държавата и институциите, а реално получава все по-малко. Самата публика има нужда от внимание, тя трябва да бъде стимулирана. Като че ли някои форми на изкуството се адаптират прекрасно към новите начини на разпространение, но мисля, че рядко те са тези, които водят до растеж на обществото ни. Хубаво е да не забравяме, че изкуството е средство за издигане на обществото, а не просто някаква елитарна прищявка.

Като носител на наградата БАЗА ви предстои резидентна програма в Ню Йорк и самостоятелна изложба в Института за съвременно изкуство – София. Какви са първите ви идеи, планове, мечти?

Най-важното е създаването на мрежа от контакти. Престоят ми там ще бъде за два месеца. Това е хубаво времетраене, но не е и твърде дълго. Надявам се да успея да осъществя изложба там, но разбира се, това може и да не е възможно. Тъй като се занимавам със звук, бих искал да намеря специфични акустични пространства, които да опиша за бъдещ проект. За самата изложба в ИСИ-София още не съм имал време да помисля, но разчитам на престоя си в Америка да породи идеи за нея.

Мартиан Табаков живее в София. Работи в сферата на скулптурата, рисунката, инсталацията, звуковия обект и търси пресечните точки между тях. Участва в театрални проекти. Занимава се с музика. Някои от самостоятелните му изложби са: „Божественото създание“, галерия „Харта“ (2026); „Преди музикалните инструменти“, ReBonkers, Варна (2024); „Обстоятелствата, които създаваме, са тези, които ни променят“, галерия „Васка Еманиулова“ (2022); Check In, кураторски проект на Маркус Граф, Collect Gallery, Истанбул (2022); „Архитектура на звука“, Plus 359 Gallery, София (2021) и др. Последните му участия в групови изложби са в: „Неизбежното бъдеще“, галерия „Райко Алексиев“ (2026); „Смущения / Изгубен свят“, СБХ (2025); Belka in Stockholm, Studio 44, Стокхолм (2024); To collect contemporary art, Mühlviertel St. Oswald-Freistadt, Австрия (2022), и др.

Споделете

Автор

Яна Костова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
    22.10.2026
  • Здравка Евтимова – Истории за доброто
    22.10.2026
  • Писането като молитва
    22.10.2026
  • Васил Казанджиев и Юлия Христова: срещи с музиката
    22.10.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO