Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
Истинският Франциск е преди всичко светецът. Светостта, разбира се, е трудна за дефиниране. Всеки светец има собствената си святост, която отразява Божия лик по своеобразен начин. Особеното при Франциск е, че до такава степен е бил разтърсен от явяването на разпнатия Христос в църквата „Сан Дамяно“, че от тази среща възниква ново отношение между Бог и човека Франциск, което напълно променя неговия живот. Той тръгва гол да следва голия Христос и го прави в света. Защото Бог не е отвъд света, а е тук и сега, в дълбините на нашия свят. Това е духовната революция на Франциск. Той показва, че няма нужда да се бяга от света зад стените на манастира, че е възможно и нужно да се живее в света според предписанията на Евангелието, като при това успява да постигне хармонично единство между външния свят и вътрешния опит. При традиционната духовност целта е обожението, постепенното изкачване чрез аскезата по стълбицата на съвършенството към Христос в слава, в светлината на Възкресението. Франциск показва друг път – следването на Христос на тази земя. Отъждествяването с Христос на кръста, чиито белези (стигматите) той получава и носи, е осезаемо, затова и го наричат alter Christus (друг Христос). Една изключителна новост за времето, възприета с ентусиазъм от съвременниците му, тъй като им позволява да бъдат активни участници в собственото си спасение. Това дава възможност на най-обикновени хора, миряни – повечето от тях необразовани, невежи – да проповядват, тоест публично да споделят своя собствен опит. [...]