Култура / Радослав Чичев
Хелга Парис, никой не се страхува от нея. Разговор с Инка Шубе
Хелга Парис никога не е била член на фотографска група, като Сибиле Бергеман например. Не е снимала за модни списания. Била е индивидуалистка в това, което е правила, и не ѝ е било никак лесно. Мисля, че това се вижда и в някои от автопортретите ѝ. Със сигурност тя е една от най-уверените и самоопределящи се жени, които съм познавала някога. Не беше никак сантиментална. Спомням си как веднъж ми каза: „Инка, знаеш ли, хората смятат, че аз работя по задължение, а аз правя това, което искам да правя“. [...]
Отвъд образите. Разговор с Катерина Гаджева
Фотографията трябва да се разглежда задължително и през други явления и изобразителни средства. Така става ясно колко е сложна нейната природа. Няма как да говорим само за композиция и техника на работа, хубаво е да подходим отвън навътре и най-накрая да се фокусираме върху конкретния автор. Например в първата лекция – „Фотографията като произведение на изкуството“, посветена на Хайнрих Кюн, идеята беше свързана с пикторализма, с възприемането на света като психологическо преживяване... [...]
Ласло Ф. Фьолдени – Меланхоликът и обществото
Интересното е, че във всяка епоха по много различен, понякога по коренно противоположен начин се отнасят към меланхолията и я определят. Въпреки това във всички епохи се придържат към една и съща дума: меланхолия. Това ме навежда на мисълта, че въпреки тези различия има и някакъв общ знаменател, под който може да се подведе тази тема. Независимо от епохата меланхоликът е възприеман като особняк. В Античността той е извисен, докато по време на Средновековието е на най-ниските етажи. [...]
Изведнъж виждаш света. Разговор с Илко Димитров
Аз мразя излиянията, в смисъл да се изприказваш. И когато се пише, трябва да се пише така, все едно виждаш писането си. Това е моят маниер на дистантност, която е вътре, защото аз преживявам това вътре, но го гледам отвън. Голямата опасност на сегашното писане е, че на практика няма разлика между говоренето на улицата, в бакалията, в леглото, пред компютъра, всичко е човешко. На мен това ми е много противно. Трябва да има един праг, под който не може да се преминава. Този праг е чувството за отговорност към писането. [...]