Култура / Радослав Чичев
Букурещка трилогия
Изложбата „Букурещка трилогия“ обединява три фотографски книги на Антон Роланд Лауб. „Подвижни църкви“ показва преместването чрез система от релси на седем църкви през 80-те години на ХХ век вследствие на наложения от румънския диктатор Николае Чаушеску план за „систематизация“ в Букурещ. „Последната Коледа (на Чаушеску)“ задава въпроси за справедливостта и институционалната памет за Румънската революция през 1989 г. А серията „Минериада“ разглежда травмата, свързана със събитията от 1990 г. [...]
Джазът на езика. Разговор с Цветозар Цаков
Кое е сън, кое е „яве“ – никога не можеш да бъдеш сигурен. Колко реалност има в сънищата и колко сънища има в явността? Езикът е инструментът, с който най-органично можем да съединим тези две състояния на живост. Къде сме по-живи? Дали в съня, или когато сме будни? Дали събуждането не е малка смърт, или пък обратното – заспиването? Никой не може да каже. Искам да се върна към „явищата“ – идеята ми беше хем да има поетичност и връзка със сънищата, хем в „явищата“ да се включва и тъмнината. [...]
Усещане за чуждата болка. Разговор с писателя Ю Хуа
В Китай средата определя съдбата на човека. Едно от най-невероятните качества на китаеца е, че той може да понесе всичко, което съдбата му предлага. Тази съдба се определя от средата, в която той живее. Например главният герой в романа „Живи“ е непрекъснато лашкан от своята среда, от епохата, в която се намира. Той няма как да избяга, няма как да излезе от тази съдба, която му е предписана от средата, тъй като неговата конкретна среда, в която живее, не му позволява да излезе. [...]
Прагът на новото. Разговор с Ясен Григоров
Аз рисувам от времето, когато се научих да държа химикалка... Като много малък нямах претенцията да показвам рисунките си на никого освен на родителите ми, които се радваха. Рисувах в тишина и спокойствие, в едно медитативно по детски състояние, в което изследвах света и начина, по който тялото ми се движи. Помня, че рисувайки, заемах различни пози, за да видя как стои тялото ми, и после да направя рисунката по-достоверно. Едно истинско наблюдение по детски на света, но без претенцията да бъда харесван или оценен. [...]