47 публикации
Култура / Екип на „Култура“
Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев
06.08
2025
Пред творбите на гении като Томас Ман можем само да немеем в захлас, защото са недостижимо високо в литературния Олимп и колкото и да подскачаме, трудно бихме им наложили собствения си аршин, за да ги обявим за любими или по-малко любими. Мисля, че така разсъждават и повечето критици: едни превъзнасят „Вълшебната планина“, други убедено смятат, че новелата „Смърт във Венеция“ е най-съвършената творба в цялата немскоезична литература. Аз, като неистов поклонник на Гьоте (друг гений!), някак си подсъзнателно отдавам предпочитанията си на онези творби на Ман, които по един или друг начин са свързани с ваймарския олимпиец. А те са много: романите „Доктор Фаустус“ и „Лоте във Ваймар“, десетките есета и статии, асоциативните препратки в цял куп други произведения. Ценя, разбира се, чуждите мнения, ето защо се отказвам от каквито и да било класации и ще се задоволя с констатацията, че във всичките си книги Томас Ман е истински великан на словото, без когото световната литература би била далеч по-бедна. Той с основание се нарежда сред най-големите писатели на XX век и със своите романи, разкази и есета, преведени на над 40 езика и издадени в милионни тиражи, не само оказва огромно влияние на немската литература, но мнението му се ползва с авторитет по цял свят. [...]
За новата руска култура в емиграция. Разговор с Глеб Морев
06.08
2025
Преди няколко години си мислехме, че всичко това е останало в историята, в онова време, когато говорехме за култура на метрополията и култура на емиграцията. Оказа се, че понятието политическа емиграция е живо, особено през последните 15 години. Що се отнася до културната емиграция, честно казано, не съм си и помислял, че тази страница от историята ще се повтори. За жалост, днес можем да констатираме, както и след 1917 г., че значителна част от съвременната руска култура е извън пределите на Руската федерация. [...]
Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев
23.04
2025
В деня на атентата в самата катедрала са убити 134-ма души, сред тях – трима депутати, десет генерали, двадесет и шест офицери, кметът на София и други видни публични фигури. Впоследствие от раните си загиват и други лица, присъствали на опелото. В спомените си Александър Цанков говори за 147 жертви. Приема се, че броят на жертвите е около 150. Ранени и осакатени са 500 души, така че това е един от най-смъртоносните атентати в света. При това той е извършен на Велики четвъртък в Божия храм. Там присъстват жени и деца, прекрачва се една граница, която не е прекрачвана до този момент. Това е поредният опит на комунистите да дестабилизират държавата и да вземат властта насилствено – след транспортната стачка през 1919–1920 г. и въстанието през септември 1923 г. Коминтернът и Сталин категорично се дистанцират от случилото се, те държат да покажат, че Съветският съюз няма нищо общо със събитията в България. Георги Димитров и Васил Коларов също искат да се дистанцират. Те не желаят да бъдат обвързвани с поредния неуспех на партията, с неспособността да се предвидят събитията. Извънредно непочтено е това прехвърляне на цялата отговорност върху загиналите в атентата. Как така БКП няма отношение към атентата, след като Коста Янков е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП? [...]
Из протоколите на Московското съвещание на БКП по атентата в „Св. Неделя“
23.04
2025
С атентата дадохме пример на световната реакция що значи наш тероризъм. Фашистите мислеха, че не можем да се мерим с тях. ЦК не беше хомогенен тогава, ръководството младо – огъваше се. Цялото ръководство тогава трябваше да бъде близо до страната. Другарите трябваше да бъдат не в Москва и във Виена, гдето даже вземат втора диня под мишница – Австрийската партия. Те принадлежат две трети на Интернационала, а една трета на партията. Настроението беше такова, че атентатът беше неизбежен. [...]