Имануел Кант

Имануел Кант е роден на 22 април 1724 в Кьонигсберг (днес Калининград). Той е четвъртото от единадесетте деца в семейството, от които оцеляват само четири. Баща му е самарджия, потомък на преселник от Шотландия, майка му е родом от Нюрнберг. Едва шестнадесетгодишен постъпва в университета в Кьонигсберг, където минава цялата му академична кариера. През 1755 г. защитава дисертацията си „За огъня“ (De igne), още същата година получава академична степен за изследването си „Ново осветляване на първите принципи на метафизическото познание“. През 1781 г. излиза неговия opus magnum – „Критика на чистия разум“, с който той извършва своя „коперникански поврат“ в модерната мисъл. Следват „Критика на практическия разум“ (1788), „Критика на способността за съждение“ (1790), „Към вечния мир“ (1795) – всички те преведени на български език от проф. Цеко Торбов, както и „Антропология от прагматично гледище“ (1798, превод Валентина Топузова-Торбова). Големият мислител умира на 12 януари 1804 г. в Кьонигсберг.

Прелиминарни членове към вечния мир между държавите

Държавата не е (както земята, върху която има седалището си) имущество (patrimonium). Тя е общество от хора, над което никой друг освен сама тя не може да заповядва и да разполага с него. Но да се присади като калем към друга държава, тя, която сама като ствол на дърво има своите собствени корени, означава да се унищожи съществуването ѝ като на морална личност и да се направи от тази последната една вещ и следователно противоречи на идеята за първоначалния договор, без която е немислимо никакво право над един народ. [...]