Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Влиянието на Имануел Кант във философията и съвременния живот е неоспоримо. „Философът на философите“, както е още наричан, с множеството си трудове е успял да създаде дори някаква шаблонност на „добрата“ философия. Трите критики, деонтологията, разсъжденията за изкуството и красотата с прагматичност, логика, подреденост и научна многословност успяват да опишат един завършен себедостатъчен кантиански свят. Поради тези качества и разбира се, революционните за времето си разсъждения Кант днес е всеобщо възприеман за „екземплярния“ философ. Особено интересно място заема религията в неговата философия с моралния аргумент за съществуването на Бог, разсъжденията му за свободата и обективния морал. При него въпросите около онтологията, метафизиката, естетиката и етиката са отговорени, като хармонично се допълват. Наистина е грандиозно постижение всички тези идеи и аргументи да бъдат логически съвместими едни с други. В това се крие и една от слабите страни на кантианството, а именно идеологията, заложена в него, въпреки настояването за обективна и научно доказана истина. Това възприема до краен предел Хегел, който се опитва да разреши един от главните проблеми при философията на Кант. Той е следният: ако е доказано, че човек не може да достигне обективната истина, знание и добър морален избор – ако не е възможно да „видим“ ноумена, тогава как знаем, че той съществува изобщо? Ще се върна на този въпрос накрая.

Еталонът, който се налага от съвременните последователи на Кант, ограничава философията (или по-скоро я свежда) до доказване на абсолютно всяка предпоставка и отговаряне на най-незначителни и дребнави въпроси. Също се изразява в крайно научен и изследователски стил, който е характерен за философите от Просвещението, но в никакъв случай не е определящ или задължителен. За съжаление, забелязвам желание за подражание на този стил с единствената цел текстът да звучи по-комплексен и задълбочен, за сметка на идеите и оригиналността на автора, които остават на заден план. Запознах се с един съученик, който започва всяко свое есе с доказателствата на Кант за това, че изобщо съществува нещо. Това е критика не към немския мислител, а към съвременните му апостоли, които издигат името му като сакрален авторитет над останалите и изискват, сякаш религиозен канон, да се прилага формулата му за истинен и добре аргументиран труд. Ако има нещо, което бих променила относно творчеството на Кант, е да премахна излишните просторни обяснения около едно или друго. Нито количеството, нито терминологичната обремененост на думите правят заключенията по-истинни или аргументите по-силни. Понякога, сравнително често, в един ред на други мислители мога да открия повече от една страница на Кант. Трябва ли да обременяваме философията, като я изпълваме с научен прагматизъм?

Тук се състои огромният разрив на съвремието между рационалисти и скептици. В наименованието на първите влагам не смисъла на противопоставящи се на емпиризма, а на онези, които вярват в идеалната причинно-следствена връзка, във философията като наука и са поклонници на студената логика. Също толкова критикувани трябва да бъдат и скептиците, тъй като те се губят в лабиринта на хаоса и безредието, съставени от случайни субективни изживявания, мнения и обстоятелства. Ако е доказано, че човек не може да достигне обективната истина, тогава как знаем, че тя съществува изобщо? Може би най-значимото постижение на Кантовата философия е достигането до този въпрос, макар и чрез Хегел, чийто опит да разреши проблема е с противоречив успех. Тази тема продължава да бъде обсъждана заради дуалистичната представа за света през идеите за нoумена и феномена. Без да преувеличавам с хвалебствени слова заслугите на Имануел Кант, трябва да се отбележат и някои негативни последствия, за които той самият не е виновен. Ролята му в начина на мислене на съвременния човек е огромна дори за онези, които не знаят нищо за него. Аз лично се надявам, че оригиналната мисъл на Кант ще бъде взета като отправна точка за построяването на мост между дилемата на опониращи светогледи за обективното и субективното, както самият гениален немски философ е направил между рационалистите и емпириците в своето време.

Ния Колева е ученичка в XII клас на Испанската гимназия „Мигел де Сервантес“ в София.