Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Обществото на приятелите на Кант организира множество събития и срещи, посветени на 300 години от рождението и 220 години от смъртта на великия немски философ, сред които е и „възпоминателната трапеза“

Обществото от сътрапезници на великия философ произхожда от приятелския кръг, който Имануел Кант кани всяка година в дома си за своя рожден ден на 22 април. Групата се среща там за последен път на 22 април 1803 г. На 12 февруари 1804 г. Кант умира в дома си в Кьонигсберг, град, който не е напускал през целия си живот. Докторът по медицина Уилям Мадърби, син на приятеля на философа Робърт Мадърби и сам близък до Кант, кани гостите от последния рожден ден през 1803 г. на възпоменателно тържество на 22 април 1805 г. в къщата на Кант, която междувременно е продадена на кръчмар. Там те всички искат заедно да почетат паметта му в познатата обстановка. На първата „възпоменателна трапеза“ приятелите на Кант решават да организират такъв празник всяка година на рождения му ден. Това решение е в основата на учредяването на Обществото на приятелите на Кант. Мястото на сбирката до 1810 г. е домът на Кант, междувременно превърнат в пивница. На картината на Емил Дьорстлинг „Кант и неговите сътрапезници“ (репродукция от 1892 г.) се вижда как Кант обядва с осем приятели, които обаче вероятно никога не са се събирали заедно по едно и също време. Картината изобразява най-близките приятели на Кант, уважавани граждани на Кьонигсберг, с които той е бил в контакт. Най-вляво на масата до него седи търговецът Йохан Конрад Якоби (1717–1774), вдясно от Кант е произхождащият от Англия търговец Робърт Мадърби (1736–1801), до него е Йохан Георг Хаман, зад когото е професор Кристиан Якоб Краус, редом до него седят Йохан Георг Шефнер и Карл Готфрид Хаген. Пред масата вдясно са Лудвиг Ернст Боровски (1740–1831), висш протестантски църковен деец и първи биограф на Кант, както и Теодор Готлиб фон Хипел-баща (1741–1796), кмет на Кьонигсберг и писател. На заден план е прислужникът на Кант до 1802 г. Мартин Лампе.

​След кончината на някого от сътрапезниците били привличани нови членове. Подбирани са на принципа, по който сам Кант избирал своите приятели. Затова на трапезата трябвало да бъдат представени различни социални прослойки и професионални групи. Първоначално броят на членовете е ограничен до 30, но през 1905 г. е вече 77, а през 1932 г. между 90 и 100 души. Обществото няма устав. То вижда своята задача в съхраняването на паметта за Имануел Кант в родния му град. През 1814 г. астрономът Фридрих Вилхелм Бесел (1784–1846) предлага този, който ще произнесе реч на следващата година, да бъде определян чрез жребий – сребърен боб, скрит в торта, поднесена като десерт на вечерята. Така се ражда традицията за „краля на боба“. Оттогава Обществото на приятелите на Кант се нарича Бобеното общество, а вечерята за рождения ден на Кант се нарича Бобена трапеза. Членът на обществото, историкът Фридрих Вилхелм Шуберт (1799–1868), въвежда през 1846 г. правилото Бобените речи да предоставят информация за живота на Кант или да се занимават с теми, тясно свързани с философията на Кант и нейното по-нататъшно разпространение.

През първите 140 години от своето съществуване до падането на Кьонигсберг под съветска власт през 1945 г. Бобеното общество е важен културен фактор в града. Първото голямо публично събитие в живота на Обществото е откриването през 1810 г. на Stoa Kantiana, галерия с надгробен параклис и бюст на Кант в катедралата на Кьонигсберг. Обществото отпразнува тържествено 100-годишнината от рождението на великия философ през 1824 г. Карл Розенкранц (1805–1879), наследник на катедрата на Кант в Университета в Кьонигсберг, предлага през 1836 г. в своята Бобена реч на рождения ден на Кант Обществото на приятелите да отпечата и разпространи първото пълно издание на трудовете на Кант. Той осъществява това начинание заедно с Фридрих Вилхелм Шуберт в периода от 1838 до 1840 г.

За 200-годишнината от рождението на философа през 1924 г. е открита новата гробница на Имануел Кант, построена към катедралата в Кьонигсберг от архитекта Фридрих Ларс. Вместо Бобена трапеза в ограничено общество, на 22 април 1924 г. се събират около 300 души, приятели на Кант, в кметството на Кьонигсберг. На Бобената трапеза през 1936 г. кралят на боба Фридрих Ларс представя на приятелите и серия от осем рисунки „Градът на Кант“ с гледки от Кьонигсберг през XVIII век.

​От самото начало Обществото на приятелите на Кант събира реликви, свързани с философа, в т.нар. сбирка „Кантиана“. Тази колекция става основа за създаването на музей на Кант през 1938 г. Той се е помещавал в Градския исторически музей в Кьонигсберг. Колекцията „Кантиана“ е унищожена от британските бомбардировки над града от 26–27 и 29–30 август 1944 г. През 1926 г. Обществото дава предложение за разширяване на „Къщичката на Кант“ в гората на Модитен. Философът често посещавал приятеля си, лесовъда Михаел Вобсер, в Модитен до Кьонигсберг, където написва и есето „Наблюдения върху чувството за възвишено и красиво“. Експонатите от въпросната къщичка, където Кант е отсядал, са пренесени в края на 1944 г. в Берлинския дворец, а самата тя е унищожена при превземането на Кьонигсберг през 1945 г. от съветската армия.

Обществото на приятелите на Кант действа в родния град на великия философ до превземането на Кьонигсберг през април 1945 г. Последният крал на боба, който произнася реч, е историкът проф. Бруно Шумахер (1879–1957), директор на гимназията Collegium Fridericianum в Кьонигсберг. Под обстрела на съветската артилерия на 12 февруари 1945 г., в деня на смъртта на Кант, той по традиция полага венец на гроба му в катедралата в Кьонигсберг, която е вече опожарена руина след британските бомбардировки. Като по чудо единствено тя е останала запазена в стария градски център.

През 1946 г. някои членове на Кьонигсбергското общество се събират в Гьотинген и решават да организират отново ежегодния Бобен празник. Той се провежда от 1947 до 1973 г. в Гьотинген, след това в Майнц, а след обединението на двете Германии – в Хале (там през 1904 г. е основано Кантианското общество), както и на други места в новите федерални провинции.

Традиционната Бобена трапеза за 300-годишнината от рождението на Имануел Кант ще се състои в Берлин на 22 април 2024 г. в 12 часа на обяд. Тазгодишната реч ще бъде произнесена от проф. д-р Андреас Мосбахер, съдия във Федералния съд на Германия. По-късно ще се проведе и официалната церемония на Берлин-Бранденбургската академия на науките, където основен оратор ще бъде федералният канцлер на Германия Олаф Шолц.