Култура / Брой 7 (3020), Септември 2025

Надсловът на тези редове като че ли измества центъра на текста, който трябва да представи кратко и уплътнено най-същественото от наскоро приключилия 59-и международен кинофестивал в знаменития чешки спа курорт Карлови Вари (4–12 юли 2025). Но няма как да прескочим тъжното събитие, което само два месеца преди началото на феста попари всички, които очакваха поредната среща със световното кино в уюта на красивия град.

Неумолимата съдба отнесе Иржи Бартошка (1947–2025), прекрасния актьор, чието име от 30 години се свързва с възстановяването на стария кинофестивал в Карлови Вари през 1994 г. Тогава той заедно с уважаваната кинокритичка д-р Ева Заоралова, главен редактор на авторитетното списание Film a Doba („Кино и време“), дадоха нов облик, по нова, демократична формула на добре известния фестивал. За да се нареди той само за няколко години сред най-авторитетните кинофоруми в света и да припомни старата слава на аристократичния някога Карлсбад!

Но въпреки неизбежния стрес от отсъствието на фестивалния президент всички почувстваха и разбраха: него го няма само физически, ала духът му е навсякъде сред филмовата магия в Карлови Вари. И естествено, новият фестивален клип е за него, поднесен като носталгичен приятелски жест от друг голям актьор, почти негов връстник и също всеобщ любимец на зрителите, Болеслав Поливка. Той сяда тъжен и умислен до празна маса, налива две чаши с питие, вади от джоба ранна, почти младежка снимка на Иржи Бартошка, чука двете чаши и оставя неговата до снимката. И отпива – за първи път без прекрасния колега и приятел. Зрителите мълчаливо разбират дълбоката емоционална искреност на този толкова обикновен етюд. Защото огромната популярност, безспорният професионален авторитет, личната харизма и обаятелното публично поведение на Иржи Бартошка са основните аргументи за всеобщото му приемане и одобрение. А сега ще се радва на фестивала някъде там, високо горе в ложата на незабравимите.

Една от функциите на големите кинофестивали е да очертаят състоянието на съвременното кино, да дефинират неговите основни търсения и водещи посоки както в художествените идеи, така и като технологични перспективи. Карлови Вари потвърждава напълно тези неофициални, но много важни професионални параметри.

И тази година официалната селекция бе в обичайния формат: 12 филма в основния конкурс „Кристален глобус“ и още 13 в паралелната състезателна категория „Проксима“, назована (многозначително) на най-близката звезда до нашата Слънчева система.

А някои заглавия потвърдиха безспорното завръщане на две национални кинематографии – Бразилия и Норвегия, сред водещите страни през последните години! Очевидно не е случайно, че талантливият режисьор Йоахим Триер се нарежда убедително сред най-изявените скандинавски колеги, след като с двата си последни филма „Най-лошият човек на света“ (номинация Златна палма, Кан ’21) и „Сантиментална стойност“ (Голямата награда, Кан ’25) завладя Лазурния бряг. А миналата година в Карлови Вари „Любвеобилна“ (2024) на младата режисьорка Лиля Инголсфдотир бе единодушно отличен със Специална награда. Няма изненада, че сега прецизната социопсихологическа драма „Не ме наричай мамо“, дебют на режисьорката Нина Кнаг, се открои убедително с темата за миграционната криза в Европа. Този много добре построен филм е като актуализиран рефлекс на забравения шедьовър на Фасбиндер „Страхът изяжда душата“ (1974). Само че сега норвежкият нюанс на любовна еуфория между млад сирийски бежанец и зряла дама от местния елит завършва с познатите фалшиви усмивки на морално и политическо лицемерие. И с Наградата за най-добра актриса на Пиа Тиелта. Възходящата парабола на днешното норвежко кино се потвърждава и от вече обявената селекция за предстоящия фестивал в Локарно (август 2025) на нови два филма: Solomamma, дебют на младата режисьорка Янике Аскеволд, и The Badgers, режисьор Пол Магнус Лундьо. Такъв фестивален урожай не се случва често и не може да остане незабелязан!

Наред с миграционната тема все още в рейтинга на актуалните проблеми е статусът на жената в недемократичните общества. Особено респектиращо е разгънат такъв сюжет в два филма от зоната на исляма. Изключително болезнено стои на екрана „Кино Джазира“ (Турция, Иран, Румъния и България като миноритарен копродуцент) на режисьорката Гьозде Курал. Самотна майка, предрешена като мъж, търси своя изчезнал син с всички опасни рискове и за двамата. Защото при режима на талибаните беззаконието в доктринираното патриархално общество е безпощадно! Симетрична психологическа травма разработва иранският филм „Безправна“, като дори още заглавието оголва суровата съдба на младо, талантливо момиче, което просто иска да пее, но това се оказва достатъчно за тотално преследване и сурови репресии. В своя четвърти независим филм Сохейл Бейраги продължава тематична традиция от предишни филми на Мохсен Махмалбаф, Асгар Фархади, Джафар Панахи и други. Но в този филм е експонирана и крехка надежда, че волята и талантът ще надделеят над безправието. И заслужено взе Специалната награда!

Подобно на норвежкото кино, и бразилското, което по-възрастните зрители помнят от абсолютния хит с бандитска романтика „Кангасейро“ (1970) или от тв сериала „Робинята Изаура“ (1976), напоследък мощно и рязко превзе големите фестивали. „Синият път“ (реж. Габриел Маскаро) категорично получи Сребърна мечка от Берлинале ’25, а „Секретен агент“ (реж. Клебер Мендоса Фильо) заслужи три авторитетни награди в Кан ’25! Сега и селекцията в Карлови Вари поднесе изненада – „Бъдещо бъдеще“ (реж. Дави Прето) е добре замислен, дискретно фантазен сюжет за съдбата на субекта в настъпващата нова реалност с изкуствен интелект, който деформира обективното възприемане на околната среда. Да отбележим: филмът е не само ефектна стилизация по темата, но и очевидно предупреждение за възможна опасна реалност.

А наред с интересните процеси във временно позабравени национални кинематографии, трябва да отбележим и специалното внимание към новото поколение режисьори. И в двете конкурсни категории са селектирани много дебюти, като в „Проксима“ те са дори доминиращи – 7 от 13 филма! Особено изненадващ е „Пясъчен град“ от Бангладеш, първи игрален филм на младата Махде Хасан, която разработва в паралелен разказ две самотни индивидуални съдби, за да достигне до логичен интелектуален паралел с идеята на британския поет и художник Уилям Блейк (1757–1827). Той асоциира „безкрайността колкото човешка длан, а вечността като един час“! Тази тезисна фраза на екрана стои убедително с добра кинематографична защита и филмът заслужено получи Голямата награда Проксима.

И още една изненада: малката национална кинематография на Литва прави сериозен пробив с два добри филма в двете конкурсни категории. „Посетителят“ (реж. Витаутас Каткус, поделена Награда за режисура заедно с Натан Амбросиони за френския филм „Без любов“) е със симетричен сюжет като нашия „Безветрие“ (младият герой се завръща от Норвегия, за да продаде апартамента на починалите родители). Но връзките със старите му приятели са изчезнали и той болезнено решава да остане със самотата си. Докато „Саниране“ на режисьорката Габриеле Урбонайте е много по-действен и активен като колективен портрет на поколението „Милениум“ – с нови възгледи, с порив към Запада, но и с неизживени травми от соцминалото на родителите.

Кратко обобщение за 9-те дни и десетките филми на голям фестивал като Карлови Вари не е възможно. Но верни акценти и добре откроени основни идеи се срещат в специалното интервю на художествения директор Карел Ох в сайта Cineuropa.

„Не сме планирали предварително теми или насоки в селекцията, но те сами се откроиха по волята и избора на авторите. Сред тях има както универсални хуманитарни сюжети, така и други, характерни за изпреварващото ни време. А те са особено ярко отразени във филмите на младите кинематографисти и затова тази година е своеобразен празник на дебютантите.“

Ненатрапчива, но действена формула, която споява филмовото разнообразие в цялостна убедителна реалност!