Култура / Брой 8 (3021), Октомври 2025

„Картина извън картината“ е първата мащабна ретроспектива на художника. Тя е дело на екипа на Софийската градска художествена галерия в партньорство с проф. Аксиния Джурова. Може да бъде видяна в залите на СГХГ до 23 ноември 2025 г.

Първата мащабна изложба на Иван Вукадинов (1932–2024) отдава дължимото на автор с изключително място в художествените процеси през втората половина на ХХ и в зората на ХХI век. Същевременно експозицията проблематизира артистичния му избор на творец, предпочел самотата и дистанцията от обществено-политическата ситуация в България по времето на социализма (както и след това). Ретроспективната изложба има огромна стойност – нейният принос е както събирателски, така и интерпретативен. Тя представя 130 творби, а паралелно с реализацията ѝ излезе и двуезично издание с 400 произведения от Иван Вукадинов. Така той е представен цялостно пред публиката, а изследователите на периода получават стабилна основа за анализи и контекстуални тълкувания.

Експозицията проследява артистичната еволюция на Иван Вукадинов. Започва от академични етюди, автопортрети и натюрморти, преминава през пленерно-импресионистични увлечения, синтезиране на форми и експресивни образи и стига до пределния лаконизъм. Художникът не крие следите на натурата. Тя е изведена до абстракция, без да е веществено осезаема, а само смислово доловима.

Конструирането на изложбата предлага и проблемен подход при разглеждане на творчеството на художника. Този „разрез“ в дълбочина прави възможно художественото наследство на Вукадинов да бъде „разчетено“ през призмата на изолацията като избрана лично свобода, през репликирането като експериментално търсене и през типологията на въздействието на творбите като цяло.

Човек с богата култура и интереси в областта на поезията, философията и историята, Иван Вукадинов филтрира всичко през себе си. Той се вълнува от спецификата на средновековното изкуство, от технологията и изразителността на фаюмския портрет, от безкрайните разновидности на колоритните комбинации. В произведенията му не присъства образният арсенал на тоталитарните парадигми и визуалните формули на партийната идеология на социализма. Интроверт по природа, той разчита на дълбочина в общуването, а не на неговата всеобхватност. Допуска малцина до себе си, предпочита себевглъбяването и мълчанието. И това личи в картините му. Изкуството му е по същество дълбоко лично, но в същото време звучи универсално. Творецът изследва проблеми, свързани с идентичността, времето и социума. Той овеществява историческата памет извън клишетата на своето време. Иван Вукадинов спазва собствена мярка, според която формално-вещественото носи смислово послание и се трансформира отвъд видимото. Това е и посоката, която виждаме в картините му – от конкретна форма към абстрактна материя, от личното виждане към универсалното звучене.

Името на художника се свързва с поколението български автори, започнали творческия си път в края на 50-те началото на 60-те години на ХХ век. Той е сред малцината, които не робуват на изобразителни формули и преднамерено наложени влияния. В творбите му няма да срещнем и шаблонния диалог чуждо-родно. Иван Вукадинов е космополит – като мислене, като изразност и като нагласа. И тук закономерно се откроява въпросът как той запазва неманипулирана целостта на творчеството си? Осмислената изолация в тоталитарното общество от втората половина на ХХ век се оказва цената на свободата за Вукадинов.

Артистичният път на художника неминуемо преминава през повторението на мотиви и композиции. Корените на това авторепликиране са заложени в експерименталните търсения в областта на колорита и пространството. Иван Вукадинов се вълнува от цветовите взаимодействия и ефектите, които те оказват не само върху формално-стиловото, но и върху смисловото внушение. В платната му срещаме магарета, ослици, бикове, църкви, смълчани къщи, минималистични интериори, натюрморти със столове, риби и бутилки. Те се повтарят, но винаги звучат различно, защото Вукадинов използва мащаба, гледната точка и пространствената условност като свои съюзници. Сходството е само повод да се концентрира, за да открои различията – за себе си, а оттам и за зрителя.

Изложбата „Картина извън картината“ е пъзел, който съчленява парчета от артистичната съдба на Иван Вукадинов и реконструира образа на твореца пред широката публика и специалистите. Съществен елемент от осмислянето на творческите ходове на Вукадинов се крие във въздействието на платната му. То е основано на съзерцание и умение за вглъбяване. За да се докоснеш истински до същността на този сложен художник, трябва да си подготвен да „разчетеш“ картините му. Техните послания отвеждат на границата на видимото и могат да бъдат доловени в процеса на съпреживяване.

С творческа позиция, която е встрани от естетиката на конвенцията, Иван Вукадинов прави своите абстрактни дисекции на времето. Чужд на бъбривата повествователност и линеарния детайл, художникът залага на компактна абстрактна маса, съчетана с емоционално натоварен лаконизъм и колоритно богатство. Той използва умело четири основни инструмента за въздействие – пластиката, колорита, условността и времето. Ключът към взаимодействието творба-зрител е в синтетичния минимализъм на формата, в цветовите взаимодействия и гъстотата на пространството. Акцентът пада върху същността, изразена чрез времето. За Иван Вукадинов времето има различна плътност. То тече с бавни темпове и е някак осезаемо. Нещо повече, то е устойчиво, универсално и вездесъщо.

Изкуството на Вукадинов трудно може да бъде поставено в рамки. То носи разнообразна гама от смисли, изисква подготовка, за да бъде разбрано, и подходяща настройка, за да бъде преживяно.

„Картина извън картината“ е заглавие, което потвърждава обособяването на „явлението“ Иван Вукадинов като самостоятелна, автономна реалност. Посмъртната ретроспективна изложба смело очертава спецификата на една от различните творчески позиции от втората половина на ХХ век и поражда въпроси както за случващото се „под повърхността“ на общоприетото, така и за оценката на художествените процеси от дистанцията на времето.

Иван Вукадинов (1932–2024) е роден в село Ломница. През 1961 г. завършва живопис във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ при проф. Ненко Балкански. През 70-те години прави поредица от изложби в Италия. През 1973 г. картината му „В памет на героите“ предизвиква интерес от страна на Ватикана, но продажбата на произведението за Колекцията за модерно и съвременно изкуство във Ватиканските музеи е осуетена от тогавашния режим в България. Едва през 2023 г., след дълга преписка между българското посолство при Светия престол и папската държава, картината на Вукадинов е предадена официално на Ватиканските музеи по негово желание и включена в юбилейната изложба по повод 50-ата годишнина на колекцията за съвременно изкуство. Иван Вукадинов е първият български автор, представен в тази престижна сбирка. През 1975 г. той има самостоятелна изложба в София и оттогава отказва да участва в художествения живот в страната. Едва от 2006 г. негови произведения са представяни в софийската галерия „Ракурси“.