Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

Стоян Михайловски, „незнающият пощада сатирик“, е известен на новите поколения най-вече като автор на училищния химн „Върви, народе възродени“. Поетичните му творби не се преиздават и на практика си остават непознати, включително поради трудния му слог. Според писателя Димитър Подвързачов обаче творчеството му е „симфония от гръмотевици“.

В този смисъл показателно е и посвещението, с което излиза неговата „Книга за българския народ“ (1897): „На всички страдалци, на всички унизени, онеправдани и угнетени посвещавам тая сатирична сбирка, която показва какви средства упражняват деспотите, за да увековечат властта си“.

Михайловски, който е от стар възрожденски род, завършва право в Екс-ан-Прованс (Франция) и гледа на себе си като възпитаник на френските моралисти. Вярващ християнин, той живее с убедеността, че „човеците са деца на Бога“, поради което в своите „Философско-религиозни размишления“ държи да напомни: „Обичайте ближния си, обичайте отечеството, обичайте човечеството“. И в никакъв случай не бяга от политиката: убеден враг е както на самовластието на цар Фердинанд, така и на авторитарността на Стамболов. Затова е неудобен и гонен; бива преследван, пребиван е от политически шайкаджии, съден е заради обида на „височайшата особа“, статиите му са сваляни от печат, а наборът им е разпиляван.

Нищо обаче не го отказва от борбата срещу политическата поквара в България. Дневниците му изобилстват с многобройни данни за гешефти и злоупотреби, уж с оглед на голямата цел – освобождението на Македония. Пословично честен, той е сред най-яростните обвинители на политическата корупция, на „злото, разяждащо снагата на държавата ни“. На тази „развала“, както сам той я нарича, са посветени стотици негови статии и философско-морални фрагменти от така наречената му „метаполитика“. Въпросното „политическо зло“ е диагностицирано и в една от най-своеобразните му творби – „От развала към провала“ (1905): „диалогирани очерки“ върху „психологията на българската корупция“ (власт, съвест, журналистика и морално разтление).

Накратко, Михайловски е първопроходец в битката с „българските недъзи“, което прави анализите му особено интересни, а му подходът му – новаторски в редица насоки. Включително и по отношение на българската свобода, доколкото той е убеден, че „българското“ не е несъвместимо нито с „волното живеене“, нито с „обществения развой“. Ала защо тогава продължаваме да живеем така?

Ето и отговора, даден в „От развала към провала“: „Моята мисъл е, че вчерашният неволник не може да се превърне днес в свободен гражданин, не може да не носи днес психически следи от някогашното неволничество… Сравнете живота на един такъв свободен човек, сиреч на просветен свободен човек, с живота на непросветен свободен човек и веднага ще видите разликата между истинска свобода и прослободнелост“.

Нещо, което обяснява и силният му скептицизъм както към „избора на народа“, така и към „политическия елит“:  „В страна като България, където народът сто пъти е давал неоспорими доказателства, че не е способен по един сигурен начин да си избира разумни и свестни главатари и уредници – а напротив, поверявал е своите жизнени интереси на най-злоумишлени люде […]; в страна подобна може да се каже, че няма неопетнени, а има политикани, които не се имали случая да се опетнят“.

Можем да приемем или отхвърлим някои от тези му оценки, дори д-р Кръстев е смятал, че често Стоян Михайловски прекалява. Ала не можем да отречем изключителната актуалност на някои от неговите „инвективи“ – например как за секунди у нас се плячкосва бюджетът: „Мамелюшкото сборище, което смее да се титулува Народно събрание, гласува финансовите сделки с една бързина, която напомня трескавото подвизаване на влъхвата в жилище без пазачи; ха скоро, ха скоро, грабете, да грабим, догде не е дошъл домовладиката. А подир разграбването на публичното съкровище иде, разбира се, пленяването на недвижимите богатства“.

И какъв тогава е изходът според него? Младите българи да се изградят като „хора с характери“: „Господа български учители, не мислете само за география и тригонометрия. Престанете да гледате на младежите като на кариеристи. Недейте само труфи паметта, недейте само гизди ума: възпитавайте душата. Подарете на българина характер!“.