Култура / Тони Николов
Модернистът зограф
Още с първите си стъпки художникът Васил Захариев (1895–1971) дава силна заявка за възможния синтез между „родно“ и чуждо“, с който обогатява българската гравюра през 20-те и 30-те години на миналия век, издигайки я на съвършено ново равнище. И трите изложби, посветени на 130-ата годишнина от неговото рождение (в Градската галерия в Самоков, в Музея за история на София и в СГХГ), са категорично доказателство за творческия мащаб на този „баща на българската графика“. [...]
Съединението ни
С времето събитията от първите дни на септември 1885 г., довели до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, се превръщат в един от основните жалони на историческата ни памет. До степен, че днес обществото ни възприема 6 септември като истинския ни национален празник, като алтернативата на 3 март. Защо е така? Първо, заради „общото дело“. Връщайки се към ония паметни дни, си даваме сметка колко малко знаем за „обикновените герои“ в тях и какво точно се е случило в Пловдив, Голямо Конаре, Чирпан, София и Варна. [...]
Светът на Путин и рецидивите в историята. Разговор със Стефан Куртоа
Доналд Тръмп си въобразява, че може да отдели Путин от Си Дзинпин, той изобщо не си дава сметка, че подобни хора функционират заедно в комунистическия свят още от 1920 г. Те се разбират чудесно, даже без думи. А Тръмп не осъзнава това! Труман и Рейгън бяха президенти, които знаеха кой е срещу тях. Сега виждаме каква фигура е изпратена да преговаря с Путин – Стивън Уиткоф, агент по недвижимости, който играе голф с Тръмп. Когато видях Марко Рубио да застава до Сергей Лавров, имах усещането, че до питона има зайче. [...]
Диалогичните светове на Томас Ман
Къде е мястото на Томас Ман (1875–1955) – един от бащите на модерния европейски роман през ХХ век? В големите му творби, новели, философски и политически есета махалото на Историята отчита последните мигове на една безвъзвратно отиваща се култура и тук основен герой сякаш е времето. Тесните стени на град Любек и миналото му величие не спасяват „буденброковци“: това е краят на „бюргерската култура“, на една „духовна форма на живот“, позната на автора още от детските му години. [...]