Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Дали Европа е в стратегическа самота. Разговор с Мюриел Доменак

Ситуацията е ясна: или Русия ще има срещу себе си суверенна държава, която суверенно взема решения за своята сигурност и разполага със суверенна армия, или Украйна ще бъде разпокъсана на парчета, ще загуби достъпа си до Черно море, ще се лиши от армията си и решенията ѝ ще бъдат диктувани отвън – сиреч от Москва. Докато Русия упорства в тези си максималистки искания, не могат да се водят истински преговори. Истината е, че Русия плаща много, много скъпо за тази война, която трябваше да приключи за три дни. [...]

От случайност към глобална визуализация

Все още продължава да се води един стар и прастар спор: може ли фотографията да бъде изкуство, ако някой/нещо може съвсем „случайно“ да натисне копчето на фотоапарата, в резултат на което да имаме „образ“? В епохата на глобално „щракане“ с телефони, на което масово сме свидетели днес, подобни интелектуални терзания сякаш изглеждат все по-безпредметни. И все пак зад този въпрос се крият сериозни теоретични проблеми. Светът на образите, в който сме потопени днес, е до голяма степен спонтанен. [...]

Истории, въпроси и вяра. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

Мисля, че през XXI век има ново мислене, което никога преди това не е съществувало. В основата е екологичната тревога. Винаги е имало теории за края на света. Но краят на света е история без край. Новото в случая е, че вината за това не е в Бога или в природата, а е в самите нас. Човекът е посочен като виновник. Човечеството започва да се интересува от това как обитава Земята, как потребява природните ресурси. Това е ново мислене, предполагащо друг живот на Земята и друга експлоатация на природата. [...]

Ботев – отвъд (зло)употребите

„Дестилираният“ за масова употреба Ботев, „оперетъчният войвода, който маха със сабята при Козлодуй и реве: „Напред!“ (по удачното сравнение на писателя Георги Марков), наистина е умишлен „фейк“. Защото – пак по Георги Марков – в този конструиран „образ“ липсват две от основните черти на Ботев, които винаги са били трън в очите на всяка власт и на всяко „удобно“ обществено мнение: непокорство спрямо съществуващото и търсене на истината. Ето ги и основанията му за бунта срещу Османската империя... [...]