Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Най-непримиримият български мислител

Стоян Михайловски е известен на новите поколения най-вече като автора на училищния химн „Върви, народе възродени“. Поетичните му творби на практика си остават непознати. Според Димитър Подвързачов творчеството му е „симфония от гръмотевици“. Показателно е посвещението, с което излиза неговата „Книга за българския народ“: „На всички страдалци, на всички унизени, онеправдани и угнетени посвещавам тая сатирична сбирка, която показва какви средства упражняват деспотите, за да увековечат властта си“. [...]

Тоталитаризъм и свобода

До ден днешен за мнозина Хана Арент си остава авторката на „Произходът на тоталитаризма“. Заради тази своя книга тя бива обвинена във всевъзможни „грехове“ – в теоретическа „непоследователност“, както и в идеологически „редукционизъм“. Защото дръзва да постави на едни и същи везни фашизма, нацизма и комунизма, изследвайки ги през понятието „тоталитаризъм“. За левия интелектуален спектър „Произходът на тоталитаризма“ си остава „поръчкова книга“ от Студената война, целяща да оклевети СССР... [...]

Бъдещето на киното и пътят на литературата

Спорът ще бъде ли погълната литературата от „царството на движещите се образи“ изниква периодично и всъщност се води вече цяло столетие – от 20-те години на ХХ век, които са и времето на авангардите. Още тогава мислители като Бенямин или Адорно са склонни да се подпишат под пророческите думи на режисьора Абел Ганс: „Времето на изображението дойде!“. На противоположния бряг е философът Анри Бергсон, който в четвърта глава на „Творческата еволюция“ настоява, че „киното е от страната на несъщественото“. [...]

Любов по време на диктатура. Разговор с Марио Баросо

Според писателя Кардозу Пиреш идеята за Lavagante („Омарът“) описва как диктатурата на Салазар изсмуква личния живот на хората. Във филма журналистът Зе пита своя приятел Даниел, който става жертва на режима: „Знаеш ли историята на Lavagante?“. След което обяснява тази метафора. Омарът е всеяден, налита на всичко, смила го без остатък. Идеята в романа на Кардозу Пиреш е да оприличи омара с бруталния и безжалостен агент на тайната полиция, както и с диктаторския режим, властвал с десетилетия в Португалия. [...]