Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026

Фотографията преди 172 години

Варна е град, който живее между морето и войната – и в това междинно пространство човек вижда истината за времето.

неизвестен журналист, 1855 г.

През лятото на 1854 г. Кримската война превръща Варна в краткотраен пристан за фотографи, художници и журналисти, поели към фронта. Градът става логистична база на британските, френските, османските и сардинските сили. Заедно с войските пристига и фотографията като ново средство за отразяване на войната. Дотогава вестниците разчитат най-вече на илюстрации от художници, които рисуват по разкази, по памет и въображение. Кримската кампания се възползва от откритието, наречено фотография. Появяват се доказателства, които не могат да бъдат оспорени. Фотографията променя самата природа на вестника. Телеграфът ускорява новините. Параходите скъсяват разстоянията. Таблоидите се надпреварват да публикуват впечатляващи изображения. Британски, френски и американски издания изпращат кореспонденти към Черно море.

Откритите снимки, направени във Варна в началото на Кримската война, са едва три. От няколко колекции знаем за тези първи фотографии на града от лятото на 1854 г. – това са колекциите на Пиер де Жигор в Изследователския институт „Гети“, Лос Анджелис, музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, както и Архива на Illustrated London News.

Варна в обектива на Ричард Никлин

Ричард Никлин е назначен към британската армия като главен фотограф на експедиционния корпус. Той е личен избор на принц Албърт, който вижда във фотографията не просто нова техника, а инструмент за създаване на памет. С Никлин работят двама сапьори – Джон Пендърд и Джон Хамънд, обучени в Чатъм от официалния копист на двореца.

На 11 юни 1854 г. екипът се качва на транспортния параход Tynemouth и отплава към Варна. Оборудвани са с два фотоапарата и шестнайсет сандъка – преносима тъмна стая, без която мокрият колодий е невъзможен. Пристигат в разгара на лятото, когато прахът, жегата и военната суматоха превръщат създаването на всяка снимка в подвиг. Тук Никлин прави първите фотоизображения на Варна. Най-ценна е снимката поглед през прозореца на временното ателие към двора на църквата „Св. Атанас“. Виждаме зидария, дървена ограда, каменна къща с турски керемиди, масивни комини и дървен пилон със знаме. Нищо героично, нищо театрално. Снимката е подарена на капитан Феърфакс Чарлс Хасард и е датирана: 9 септември 1854 г. Впоследствие екипът е отплавал към Балаклава (на югозападното крайбрежие на Крим) и към съдбата, която го застига.

Пощенската кореспонденция

Негативите и писмата на Никлин пътуват към Лондон по военната поща. Варна е възел в тази мрежа – тук има телеграфна станция, а параходите на водещата британска компания Peninsular & Oriental Steam Navigation Company поддържат редовна връзка с Константинопол, Малта и Саутхемптън. Маршрутът е дълъг: от Варна до Константинопол (1–2 дни), претоварване и изчакване в Константинопол и после към Малта (5–7 дни), от Малта до Саутхемптън още 10–14 дни и от Саутхемптън до Лондон с влак (няколко часа). Така името и образът на Варна стигат до британската столица за 3–4 седмици и влизат в албумите на принц Албърт. Иначе едно писмо струва 1 пени, а една снимка — часове опасен труд.

За да разберем стойността на снимките, оставени от Никлин и неговия екип, трябва да се върнем назад към времето, когато фотографията прохожда. В средата на XIX век тя се движи по две писти: калотипията на Талбът – мека, живописна, върху восъчна хартия (първия практически негативно-позитивен процес), и новия мокър колодиев процес на Арчър, който дава рязък образ. Колодият изисква бързо действие: от момента на сенсибилизирането до проявяването фотографът има едва десетина минути. Затова мобилната лаборатория не е каприз, а условие за самото изображение.

През лятото на 1854 г. климатът край морето не е благосклонен към този процес. Жега, прах, вятър — всичко работи срещу фотографа. Всяка снимка е надбягване с времето: колодий, експонация, обратно към лабораторията, проявяване, фиксиране, сушене, лакиране. Един пропуск – и плаката е загубена. Затова екипната работа е задължителна: Никлин снима, Пендърд и Хамънд подготвят химията, пренасят, проявяват.

Този ритъм обяснява защо първите изображения от града са заснети близо до лабораторията. Най-ценният кадър – погледът през прозореца, е именно такъв. Първият неподправен образ на Варна, заснет не за публиката, а за паметта.[1]

На 14 ноември 1854 г. фотографският екип на Никлин се качва на борда на Rip van Winkle, за да отпътува обратно към Варна. В ранния следобед над залива Балаклава се разразява силна буря и корабът потъва. Тримата загиват. С тях погива и визуалната история на войната. Оцеляват само кадрите, които Пендърд вече е изпратил към Лондон. Сред тях – изгледът от мегдана във Варна със султанската чешма.

След гибелта на Никлин британското командване изпраща в Крим втори фотограф – Роджър Фентън. Мисията му е следствие от инициативата на Томас Агню от издателството Thomas Agnew & Sons, който съзира в читателския интерес към Кримската война възможност за създаване на нов тип визуална хроника – фоторепортажа. Разговорите и подготовката на екипа започват още преди трагедията с Никлин.

Роджър Фентън пристига в района на бойните действия през март 1855 г. със задачата да създаде „официалния образ“ на войната. Той е различен – художник по образование, работи с голямоформатна камера и оборудвана фотолаборатория във фургон. Взискателен към композицията.

Задачата му не е да показва ужаса, а да вдъхва увереност. Да представя армията като дисциплинирана, организирана и морално устойчива.

Така създава най-известните си изображения от Кримската война: офицери пред палатки, артилеристи край батареи, лагери, пейзажи, укрепления. Избягва сцени с ранени, смърт и хаос. Той работи в момент, когато кампанията е в своята най-тежка фаза: Севастопол е под обсада. Балаклава преживява „атаката на леката бригада“, водена от лорд Кардиган. Инкерманското сражение оставя хиляди жертви. Зимата покосява повече войници от куршумите. Болестите – холера, дизентерия, тиф, са всекидневие. И точно тогава вестниците съзират извън сраженията нещо различно, което фотографията предлага.

Паралелно с официалните изображения от бойното поле се появява нов жанр – снимки на милосърдието. Те показват лазарети, сестри, ранени войници. Понякога заснетото изглежда режисирано, с внушение за грижа и облекчаване на страданието. Войната има човешко лице, помощта стига и до падналия противник. Така фотографията се използва като „мека пропаганда“ – не чрез героични сцени, а чрез състрадание.

След завръщането си от Крим Роджър Фентън организира изложба в Лондон с 312 снимки, които показва на кралица Виктория, принц Албърт и император Наполеон III. Макар мисията да не постига очакваните финансови резултати, той се утвърждава като първия фотограф, системно отразил война.

По заръка на султана

Ернест де Каранца е придворен фотограф на султана и автор на ранни изображения на Варна. Роден е през 1837 г. във Франция, инженер химик, физик и самоук фотограф. През 1852 г. пристига в Константинопол, нает от султанската канцелария със задача да изработи два албума с архитектурни паметници в града (1852–1854). Владее калотипия (восъчен негатив) и разработва собствен фиксаж. След завършването на албумите е отличен с орден „Меджидие“ и получава титлата „официален фотограф на султана“. Като чиновник участва в научни и технически експедиции в азиатската част на Османската империя.

В началото на март 1854 г. Каранца е прикрепен към инженерните части на френската армия в Галиполи, които се готвят за действия срещу Русия. В края на април започва прехвърлянето на съюзническите сили към българското крайбрежие и той се качва на един от корабите, отплаващи към Варна. Пътуването е кратко: между 25 април и 10 май 1854 г., когато слиза на варненския бряг.

Вижда не град, а огромен военен лагер – над 40 000 души – разположен от Франга баир до Девня. Именно в периода май-юни 1854 г. фотографът работи във Варна. Заснема френските лагери, инженерните части, артилерията, разположението на войските и топографията на района.

Някъде във времето между август и септември 1854 г. фотографът се качва на кораб заедно с френските части и отплава към Балаклава, с което приключва неговият „варненски“ период. Сведенията за него от този момент нататък са оскъдни. Въпреки краткия престой във Варна името му се добавя към пионерите на ранната военна фотография и документалистите на османската архитектура и градска среда. През 1863 г., едва 26 годишен, Каранца умира в Константинопол.

През 2024 г. историкът Анастас Ангелов представя негова снимка, открита в колекцията на Пиер дьо Жигор, съхранявана в Getty Research Institute. На изображението се вижда широк, тревясал мегдан. Вляво – масивна двуетажна административна сграда; вдясно – внушителният обелиск на чешмата на султан Махмуд II. Днес това е площад „Независимост“. Сградата вляво е старата община (беледие) – вероятно тогавашна градска служба, преместена в новата сграда в 1870 г. Копието е леко винетирано, с топъл сепиен тон, характерен за албуминовите отпечатъци. Снимката е част от султанската поръчка за документиране на значими места в империята.

Преди година друг изследовател, Николай Цаневски, откри в колекцията на лондонския музей „Виктория и Албърт“ още едно свидетелство от 1854 г. – снимка на ефрейтор Джон Пендърд от екипа на Никлин. На паспартуто пише: Marble Fountain. Varna. Paper Negative. By Corporal Pendred. Снимката е направена откъм площада. Улицата вляво е днешната „Русе“, а дървената кула до чешмата е старият часовник, построен около 1750 г. и съборен през 1890–91 г., стоял приблизително на мястото на днешния товарен асансьор зад театъра.

Снимките на Каранца, Никлин и Фентън от 1854–1855 г. изглеждат различно – тонално, оптично, като характер. Един работи с хартия, друг със стъкло, трети с албумин. Всеки от тях ни оставя своя почерк.