Култура / Брой 1 (2964), Януари 2020

„Аз и Достоевски“, Анна Достоевска, превод от руски Влади Владев, издателство „Асеневци“, 2019 г.

Когато Анна Григориевна започва да пише своите спомени за съпруга си, от смъртта на Достоевски са изминали 30 години. В края на дните си, от 1911 до 1916 г., тя се връща към стенографските си записки, за да разкаже за живота си с един творец, който е вече световноизвестен. В спомените на своите съвременници Достоевски е представян често като полярна и изменчива натура, рисуван e или като мрачен и отблъскващ човек, предизвикващ остра неприязън, или като идеалист и праведник, заслужаващ единствено преклонение. Когато най-накрая се решава да напише спомените си, Анна Григориевна си поставя амбициозната задача да възстанови истината и да разкаже за истинския Достоевски.

Тя дълго се противи на публикуването на кореспонденцията си с големия писател, макар писмата до нея да обхващат почти четвърт от епистоларното наследство на Достоевски. Тъкмо в писмата си до Анна той е най-откровен и прям, тъй като се обръща към най-близък и скъп човек, който би могъл да го разбере и да му прости всичко. Поради което съпругата му подготвя публикуването на тяхната кореспонденция много внимателно, подлагайки я нерядко на строга цензура. Тя бди над това историята на съвместния им живот да бъде представена пред читателите в изчистен, едва ли не идеализиран вид. Затова и настоява „в случай на смърт или тежка болест“ стенографските ѝ дневници да бъдат унищожени. Всъщност Дневникът ѝ от 1867 г. разкрива разликата между спонтанно водените стенографски бележки в първата година на техния брак и дълго обмисляните мемоари, чиято цел е да покажат пред идните поколения „високите душевни качества“ на любимия ѝ съпруг.

„Спомените“ на Анна Достоевска са отпечатани за пръв път през 1925 г. На български те излизат през 1976 г. и разбира се, отдавна са се превърнали в библиографска рядкост. Второто им издание, отпечатано сега от изд. „Асеневци“, неясно защо носи заглавието „Аз и Достоевски“. Подобен надслов Анна Григоревна нито е поставяла, нито би си позволила да постави, като се имат предвид нейната скромност и преклонението ѝ пред големия писател. Още в началото на мемоарите си тя споделя: „Аз обичах безгранично Фьодор Михайлович... Мечтата ми да стана спътница в живота му, да споделям труда му, да облекчавам грижите му, да му дам щастие, беше овладяла въображението ми... и аз, струва ми се, бях готова цял живот да стоя пред него на колене“.

Историята за младата стенографка, която помага на великия писател да напише за три-четири седмици романа „Играчът на рулетка“, е широко известна. В „Спомените“ си Анна Григориевна разказва с огромна любов и изключително увлекателно повестта на съвместния им живот. Тя не пропуска да оневини съпруга си във всяка житейска ситуация. Ето например част от признанията ѝ във връзка със страстта на Достоевски по рулетката: „Отначало ми изглеждаше странно как Фьодор Михайлович... нямаше никаква сила на волята да се въздържи, да спре да играе, след като загуби част от парите си... Скоро обаче разбрах, че това не беше просто „слабост на волята“, а всепоглъщаща човешка страст, нещо стихийно, против което няма лекарство“. Наред с това споделя: „Трябва да призная, че никога не съм упреквала мъжа си за неговите загуби, никога не съм се карала с него по този повод... и безропотно му давах последните наши пари“. В мемоарите си за своя баща Любов Достоевска, дъщерята на Фьодор Михайлович и Анна Григориевна, пише следното: „Майка ми бе наследила шведския характер на своите предци. Шведките притежават характерна черта, която ги отличава от останалите европейски жени: те не критикуват своите мъже. Добре виждат техните пороци, опитват се да им помогнат да се избавят от тях, но никога не ги осъждат... Такава бе и гледната точка на майка ми; нейният мъж ѝ бе твърде скъп, за да го подлага на критика. Тя предпочиташе просто да го обича и това бе най-доброто средство за постигане на съпружеско щастие“. Вероятно това е една от причините години по-късно, вече след смъртта на Достоевски и след срещата си с Анна Григориевна, Лев Толстой да заключи: „Много руски писатели биха се чувствали по-добре, ако имаха жени като тази на Достоевски“.