Романите през 2019

За да започне новата година, за да се очертаят посоките и пътищата в нея, за да прогнозираме и строим хипотези, е нужно да се осмисли отминалата и да се види какво от нея може да продължи или да се трансформира. Ако отнесем казаното към книгоиздаването и литературната продукция, спокойно можем да заявим, че 2019 г. беше добра година и в този смисъл тя не просто зарежда с очаквания новата, но и маркира онова все по-нарастващо професионализиране, което е толкова важно, когато говорим за среда, писателство и читатели. [...]

Не яжте подарен хляб

„Изядената ябълка“ е откровена книга, оголваща, самооголваща. Авторът застава пред читателите си някак гол, гол като пред донаборна комисия (както обичаше да казва Йордан Радичков). Тя е книга, в която Митко Новков се експонира максимално, поемайки риска да се представи изцяло, ако щете, да се изложи във всички значения на тази дума. От жанрова гледна точка Новков е опитал почти всичко. Опитвайки почти всичко, той демонстрира хазартен уклон към експериментиране. С променлив успех. [...]

Бялата страница на забравата

„Сред всички тези бели и празни страници не можех да откъсна очи от фразата, която всеки път ме стъписваше, докато прелиствах бележника: „Ако знаех…“. Един мъж попада вкъщи на неприключено досие от времето, когато е работил за детективска агенция, и след десетилетия се впуска по дирите на тайнствено изчезнала жена, известна като Ноел Льофевр. Разговор с нобелиста за най-новия му роман, излязъл в края на 2019 г., и откъс от творбата. [...]

Меланхолични истини

„Зима“ на шотландската писателка Али Смит е втората част от тетралогия, оформена около сезоните в годината. „Есен“ вече излезе у нас, отново под логото на издателство „Лист“. Смит е сред най-прочутите и четени автори в родината си и често е спрягана като бъдеща кандидатка за Нобелова награда. „Зима“ получи положителни оценки от критиката, Джеймс Ууд от „Ню Йоркър“ определи книгата като „политически наситена и разкошно игрива“. [...]

Историята като живо тяло

Обсебени от настоящето, подвластни на онова, което е неспирният живот с напреженията му, с доброто и злото в него, малцина съумяха да разберат защо и как се стигна дотук, до състоянието на обърканост и неудовлетвореност. Потърсиха се причините къде ли не и особено в зададеното от тираничния режим, направил много с опита си да погуби нравственото начало в човека. Но мисля, че трябваше да се отиде по-надалеч, за да се осмисли сегашният и предишният живот с оглед на променливото и неизменното в човешката природа. [...]

Достоевски и Анна

В спомените на своите съвременници Достоевски е представян често като полярна и изменчива натура, рисуван e или като мрачен и отблъскващ човек, предизвикващ остра неприязън, или като идеалист и праведник, заслужаващ единствено преклонение. Когато най-накрая се решава да напише спомените си, Анна Григориевна си поставя амбициозната задача да възстанови истината и да разкаже за истинския Достоевски. [...]